Майкъл Конъли - Падане

Чу беше решил да си даде почивка от въпросите и Хари се опита да не мисли за пенсионирането. Насочи вниманието си към пътя и Ървин Ървинг. Съветникът беше прекарал повече от четирийсет години в полицията, но така и не бе успял да стигне до върха. След цяла кариера точене за шефското място, то му беше отмъкнато под носа в разразила се политическа буря. Няколко години след това беше отстранен от управлението — с помощта на Бош. Подиграван, той се кандидатира в Градския съвет, спечели изборите и си постави за цел да отмъсти на учреждението, в което се бе трудил толкова много години. Беше стигнал дотам да гласува против всяко предложение за повишаване на заплатите на полицаите и разширяване на управлението. Винаги пръв надигаше глас за независима проверка или разследване на всяко съмнение за грешка или злоупотреба със служебно положение от страна на служителите. Най-тежкият му удар обаче дойде миналата година, когато пламенно подкрепи кампанията за икономии, която отряза половин милион от бюджета на управлението за заплащане на извънреден труд. Това удари всеки полицай по стълбицата.

Бош не се съмняваше, че сегашният шеф на полицията е сключил някаква сделка с Ървинг. Услуга за услуга. Бош щеше да поеме случая в замяна на нещо. Макар никога да не се бе смятал за отракан в политиката, Хари беше сигурен, че скоро ще разбере за какво точно става въпрос.

„Шато Мармон“ се намираше в края на Сънсет Стрил — знакова постройка на фона на Холивуд Хилс, която от десетилетия примамваше кинозвезди, писатели, рокаджии и техните антуражи. Бош беше влизал няколко пъти в хотела покрай разследване на случаи и издирване на свидетели и заподозрени. Познаваше огромното лоби с греди по тавана, оградения двор и плана на просторните апартаменти. Други хотели можеха да се похвалят с изумителни нива на комфорт и индивидуално обслужване. „Шато“ предлагаше чара на Стария свят и липса на интерес към личните работи. Повечето хотели имаха охранителни камери по всички публични места, скрити или не. В „Шато“ подобни неща почти липсваха. Единственото нещо, с което не можеше да се похвали никой друг хотел в района, бе възможността да се уединиш. Зад стените и високите му огради имаше свят без нежелано натрапване, в който онези, които не искаха да бъдат наблюдавани, можеха да дишат спокойно. Естествено докато нещата не се оплескат или докато личното поведение не стане публично.

„Шато“ се издигаше зад морето билбордове от двете страни на „Сънсет“, малко след Лоръл Кениън Булевард. През нощта хотелът се отличаваше с прост неонов знак, доста скромен по стандартите на Сънсет Стрип и още по-скромен през деня, когато светлините угасваха. Технически погледнато, той се намираше на Мармон Лейн, която се отделяше от „Сънсет“ и минаваше покрай сградата, за да продължи нагоре към хълмовете. Докато приближаваха, Бош забеляза, че Мармон Лейн е блокирана от временни заграждения. До оградата и пред хотела бяха паркирани две патрулни коли. Това му подсказа, че трупът се намира от западната страна или зад хотела. Спря зад един от черно-белите автомобили.

— Лешоядите вече са тук — отбеляза Чу и кимна към микробусите на медиите.

В този град пазенето на тайна бе мисия невъзможна — особено когато ставаше дума за тайни като тази. Задължително ще се обади някой — съсед, гост на хотела, патрулен полицай или може би следовател, мечтаещ да впечатли някоя руса телевизионна репортерка. Новините се разнасяха бързо.

Слязоха от колата и тръгнаха към загражденията. Бош направи знак на един от униформените полицаи да се махне от обективите на двете камери, за да поговорят по-далеч от медиите.

— Къде е? — попита той.

Ченгето изглеждаше така, сякаш беше поне от десет години на тази работа. На табелката на куртката му пишеше „РАМПОНЕ“.

— Имаме две сцени — каза полицаят. — Пихтията от тази страна и използваната стая. На най-горния етаж, номер седемдесет и девет.

Беше обичайно, полицаите да обезчовечават ежедневните ужаси, които вървяха с работата. Скачачите бяха наричани „пихтии“.

Бош беше оставил уоки-токито си в колата. Кимна към микрофона на рамото на Рампоне и каза:

— Разберете къде са Гленвил и Соломон.

Рампоне наклони глава и натисна бутона за връзка. Бързо стана ясно, че първият екип следователи е в стаята.

— Добре, кажете им да останат там. Ще проверим сцената долу, после ще се качим.

Бош се върна в колата да вземе уоки-токито от зарядното устройство, след което с Чу заобиколиха заграждението и продължиха по тротоара.