Майкъл Конъли: Падане

— Сега е идеален — съгласи се Бош. — Но по онова време е бил на осем.

— А стига бе! — изненада се Долан.

— Какви ги дрънкаш? — добави Шулър.

Долан придърпа листа към себе си, за да провери отново датата на раждане. Шулър се облегна назад и изгледа Бош подозрително.

— Значи мислите, че сме се издънили и сме смесили случаи — каза той.

— Не — отвърна Бош. — Лейтенантът поиска да проверим тази възможност, но не виждам никаква издънка от ваша страна.

— Значи е станало в лабораторията — рече Шулър. — Даваш ли си сметка, че ако са прецакали нещата в лабораторията, всеки адвокат в окръга ще започне да се съмнява в ДНК съвпаденията, открити там?

— Да, мина ми през ума — отвърна Бош. — Поради което историята трябва да си остане между нас, докато не разберем какво се е случило. Има и други възможности.

Долан вдигна листа.

— Да, а ако не става въпрос за никаква издънка? Ако кръвта на хлапето наистина е открита върху мъртвото момиче?

— Осемгодишно момче отмъква деветнайсетгодишно момиче от улицата, изнасилва я, удушава я и изхвърля тялото на четири преки от местопрестъплението? — усъмни се Чу.

— Може да е бил там — не се предаваше Долан. — Може това да го е направило хищник. Виждате досието му. Този тип подхожда идеално — с изключение на възрастта му.

Бош кимна.

— Може би — рече той. — Както казах, има и други възможности. Засега няма причини за паника.

Телефонът му отново избръмча. Извади го и видя, че пак е Киз Райдър. Две повиквания за пет минути. Реши, че е по-добре да отговори. Явно не ставаше дума за обяд.

— Трябва да изляза за момент.

Стана и отговори, докато излизаше в коридора.

— Киз?

— Хари, опитвах се да ти се обадя, за да те предупредя.

— На среща съм. За какво ще ме предупреждаваш?

— Ще бъдещ извикан по спешност от КНП.

— Искаш да се кача на десетия ли?

В новата сграда на Дирекцията на полицията кабинетът на началника се намираше на десетия етаж и си имаше просторна тераса с изглед към административния център.

— Не, на Сънсет Стрип. Ще ти кажат да отидеш на място и да поемеш един случай. Няма да ти хареса.

— Виж, лейтенант, току-що поех случай. Не ми трябва втори.

Реши, че официалното обръщение ще покаже, че е нащрек. Повикванията по спешност и назначенията от КНП винаги означаваха едно — висш пилотаж с политически оттенъци. Понякога беше трудно да се ориентираш в тях.

— Той няма да ти даде възможност да избираш, Хари.

„Той“ беше шефът на полицията.

— Какъв е случаят?

— Скачач от „Шато Мармон“.

— Кой по-точно?

— Хари, мисля, че е по-добре да изчакаш, докато шефът ти се обади. Просто исках да…

— За кого става дума, Киз? Познаваш ме достатъчно добре и знаеш, че мога да пазя тайна, докато престане да бъде такава.

Тя замълча за момент.

— Доколкото разбирам, не е останало много за разпознаване — пльоснал се е върху бетон след полет от седмия етаж. Но според първоначалното идентифициране става въпрос за Джордж Томас Ървинг. На четирийсет и шест…

— Ървинг като при Ървин Ървинг ли? Като съветник Ървин Ървинг?

— Бичът на ЛАПУ като цяло и на детектив Хари Бош в частност. Да, името е същото. Става въпрос за сина му и съветник Ървинг е настоял пред шефа именно ти да поемеш разследването. Шефът казал, че няма проблеми.

За момент Бош остана с увиснало чене, неспособен да отговори.

— Защо Ървинг иска точно мен? Посвети по-голямата част от кариерата си в полицията и политиката на опити да съсипе моята.

— На този въпрос нямам отговор, Хари. Знам само, че иска теб.

— Кога е станало това?

— Сигналът е постъпил към шест без четвърт сутринта. Доколкото разбирам, не е ясно кога точно се е случило.

Бош си погледна часовника. Случаят беше на повече от три часа. Беше твърде късно за включване в разследване на смъртен случай. Щеше да започне от неизгодна позиция.

— Какво има за разследване? — попита той. — Каза, че бил скачач.

— Полицията на Холивуд се е отзовала първа на сигнала и смятали да го пишат самоубийство. Съветникът обаче се намесил и не бил готов да приеме подобно обяснение. Затова иска теб.

— А шефът наясно ли е, че с Ървинг имаме история, която…

— Да, наясно е. Освен това разбира, че му е нужен всеки глас в Градския съвет, ако искаме отново да получаваме пари за извънреден труд.

Бош видя лейтенант Дювал да излиза в коридора от „Неприключени следствия“. Тя направи жест „Ето къде си бил“ и тръгна към него.

— Май ще ми го съобщят официално — каза той в телефона. — Благодаря за предупреждението, Киз. Изобщо не го разбирам, но все пак благодаря. Ако научиш нещо ново, обади се.