Майкъл Конъли - Падане

— Имаме деветнайсетгодишна жертва на име Лили Прайс. Била е отвлечена от улицата, докато се връщала от плажа във Венис един неделен следобед. Още тогава определили, че произшествието е станало в района на „Спидуей“ и „Воядж“. Прайс живеела на „Воядж“ с три съквартирантки. Едната била с нея на плажа, а другите две — в апартамента. Изчезнала между тези две точки. Казала, че отива до квартирата да ползва тоалетната, и вече никой не я видял.

— Оставила на плажа кърпата и уокмена си — обади се Шулър. — А също и плажното масло. Ясно било, че смята да се върне. Но така и не успяла.

— Тялото й било открито следващата сутрин на скалите в пролома — продължи Долан. — Била гола, изнасилена и удушена. Дрехите й не били открити.

Бош прегледа няколкото папки пликове, съдържащи избелели моментални снимки на местопрестъплението. Докато гледаше жертвата, неволно се замисли за собствената си дъщеря, която бе на петнайсет и имаше цял живот пред себе си. Навремето гледането на подобни фотографии го зареждаше, даваше му горивото, от което се нуждаеше, за да продължава неуморно напред. Но след като Мади дойде да живее при него, му ставаше все по-трудно да гледа жертви.

Това обаче не му пречеше да се нахъсва.

— Откъде е дошъл генетичният материал? — попита той. — От семенна течност?

— Не, убиецът е използвал презерватив или не е имало еякулация — отвърна Долан. — Няма семенна течност.

— От малко петънце кръв е — каза Шулър. — Намерено на шията й, точно под дясното ухо. Жертвата нямала рани в тази област. Било прието, че кръвта е на убиеца, че се е порязал по време на борбата или може би вече е кървял. Било само капка. Мъничко петънце. Била удушена с лигатура. Ако е станало отзад, ръката му би могла да се окаже точно на това място на шията й. Ако ръката е била порязана…

— Трансфер на материал — обади се Чу.

— Именно.

Бош намери снимката, която показваше шията на жертвата и петънцето. Фотографията бе избеляла от времето и кръвта едва се виждаше. До шията на момичето беше поставена линийка, играеща ролята на мащаб. Петънцето беше някъде около два сантиметра дълго.

— Значи кръвта е била събрана и запазена — рече той, подканвайки детективите да дадат допълнителни обяснения.

— Да — каза Шулър. — Тъй като било петно, го попили с тампон. Определили кръвната група като нулева положителна. Тампонът бил поставен в епруветка и го намерихме в хранилището, когато извадихме делото. Кръвта беше станала на прах.

Той почука с химикалката си по капака на архивната кутия.

Телефонът на Бош забръмча в джоба му. Обикновено в подобни случаи оставяше обаждането на гласова поща, но дъщеря му беше сама у дома — бе болна и не ходеше на училище. Трябваше да се увери, че не е тя. Извади телефона и погледна екрана. Не беше дъщеря му, а бившият му партньор Кизмин Райдър, сега лейтенант към КНП — кабинета на началника на полицията. Реши да й се обади след срещата. Обядваха заедно веднъж месечно и Бош прие, че днес е свободна или се обажда, защото е чула, че молбата му за по-късно пенсиониране е одобрена. Прибра телефона в джоба си и попита:

— Отваряхте ли епруветката?

— Разбира се, че не — отвърна Шулър.

— Добре, значи преди четири месеца сте изпратили епруветката с тампона и остатъка от кръвта в регионалната лаборатория.

— Точно така — потвърди Шулър.

Бош отвори на доклада от аутопсията. Държеше се така, сякаш се интересуваше повече от онова, което вижда, отколкото от онова, което казва.

— А по същото време пращали ли сте нещо друго в лабораторията?

— От случая „Прайс“ ли? — попита Долан. — Не, това е единственият биологичен материал, открит на местопрестъплението.

Бош кимна с надеждата, че тя ще продължи в същия дух.

— Но тогава материалът не е дал никакви насоки — каза тя. — Не са открили заподозрян. С кого са намерили съвпадение?

— Ще стигнем и до това — рече Бош. — Въпросът ми беше дали сте изпращали в лабораторията материали от други случаи, по които работите?

— Не, това беше всичко. — Шулър присви подозрително очи. — Какво става тук, Хари?

Бош извади от вътрешния джоб на сакото си листа от лабораторията и го плъзна по масата към Шулър.

— Открито е съответствие със сексуален хищник, който изглежда идеален кандидат за извършител. С едно изключение.

Шулър разгъна листа и с Долан се наведоха над него, както бяха направили Бош и Чу по-рано.

— Какво има? — попита Долан, още не си бе дала сметка за датата на раждане. — Този тип изглежда идеален.