Майкъл Конъли: Падане

Бош знаеше, че ако Шулър и Долан са се измъдрили по някакъв начин да изпратят генетичен материал от нов случай, отбелязан като някой по-стар, двете разследвания са се оплели неспасяемо.

— Както щеше да кажеш — продължи Дювал, — този тип несъмнено е хищник, но не мисля, че е извършил убийство като осемгодишен и му се е разминало. Така че нещо не се връзва. Разберете какво е и се върнете при мен, преди да правите каквото и да било. Ако онези двамата са забъркали каша и можем някак да я оправим, няма да е нужно да се безпокоим от ДВР или когото и да било. Всичко ще си остане между нас.

На пръв поглед Дювал се опитваше да защити Шулър и Долан от Вътрешния отдел, но всъщност защитаваше себе си и Бош много добре си даваше сметка за това. В управлението нямаше много шансове за изкачване по стълбицата за лейтенант, допуснал скандал с омазване на следствени материали в собствения си отдел.

— Върху кои други години работят Шулър и Долан? — попита Бош.

— От по-новите са деветдесет и седма и двехилядната — отвърна Марсия. — Объркването може да е дошло от случай от някоя от тези две години.

Бош кимна. Сценарият беше ясен. Небрежната работа с генетични улики от един случай води до прехвърлянето им в друг. Крайният резултат са две объркани дела и скандал, който можеше да побърка всички.

— Какво да кажем на Шулър и Долан? — попита Чу. — Защо случаят им е бил отнет?

Дювал погледна Марсия в очакване на отговор.

— Предстои им процес — предложи той. — Изборът на съдебни заседатели започва в четвъртък.

Дювал кимна.

— Ще им кажа, че искам да се съсредоточат изцяло върху процеса.

— А ако заявят, че въпреки това искат случая? — попита Чу. — Ако кажат, че могат да се справят?

— Ще ги поставя на местата им — отвърна Дювал. — Нещо друго, детективи?

Бош я погледна.

— Лейтенант, ще работим по случая и ще видим кое какво е. Но няма да разследвам други ченгета.

— Няма проблем. Не искам подобно нещо. Започнете работа по случая и ми кажете как в него се е озовала ДНК от осемгодишно хлапе.

Бош кимна и понечи да стане.

— Само не забравяйте да говорите с мен, преди да направите нещо с онова, което сте научили — добави Дювал.

— Дадено — каза Бош.

Канеха се да излязат от кабинета, когато лейтенантът се обади:

— Хари, остани за момент.

Бош погледна Чу и вдигна вежди. Не знаеше за какво става дума. Лейтенантът заобиколи бюрото си и затвори вратата след Чу и Марсия. Остана права, с делови вид.

— Просто исках да ти кажа, че молбата ти за по-късно пенсиониране беше разгледана. Дават ти четири години със задна дата.

Бош я погледна, като пресмяташе. Кимна. Беше помолил за максимума — пет години без задна дата, — но щеше да приеме и онова, което му даваха. Нямаше да избута кой знае колко след гимназията, но беше по-добре от нищо.

— Е, радвам се — рече Дювал. — Това означава, че ще останеш още трийсет и девет месеца.

Тонът й намекваше, че е доловила разочарованието му.

— Не — побърза да каже той. — Аз се радвам. Просто се чудех какво ще правя с дъщеря си. Добре е. Доволен съм.

— Е, хубаво тогава.

Това беше нейният начин да каже, че срещата е приключила. Бош й благодари и излезе. Върна се в отдела и погледна към ширналите се бюра, прегради и шкафове за папки. Знаеше, че това е домът му и че трябва да остане тук — засега.

„Неприключени следствия“ делеше двете заседателни зали на петия етаж с всички останали отдели на сектор „Грабежи и убийства“. Обикновено детективите трябваше да си резервират време за някоя от залите, като се запишат на закачения на вратата бележник. Но толкова рано в понеделник и двете бяха празни, така че Бош, Чу, Шулър и Долан се настаниха в по-малката, без да се налага да правят резервация.

Носеха досието и малката кутия с веществени доказателства по случая от 1989 г.

— Добре — започна Бош, след като всички седнаха по местата си. — Значи нямате нищо против да поемем случая? Ако имате възражения, можем да идем при лейтенанта и да кажем, че наистина искате да работите по него.

— Не, нямаме нищо против — каза Шулър. — И двамата сме заети покрай процеса, така че е по-добре вие да го поемете. Това е първият ни случай в отдела и искаме да сме сигурни, че ще се стигне до осъдителна присъда.

Бош кимна и небрежно отвори досието.

— В такъв случай ще ни запознаете ли накратко с този случай?

Шулър кимна на Долан и тя започна сбито да обяснява случая, докато Бош прелистваше страниците на папката.