Майкъл Конъли: Падане

— Хари, по-добре внимавай. Ървинг е стар, но още има зъби.

— Известно ми е.

Бош затвори телефона точно когато Дювал стигна до него и му подаде някакво листче.

— Съжалявам, Хари, промяна в плана. С Чу трябва да отидете на този адрес и да поемете пресен случай.

— За какво става дума?

Бош погледна адреса. „Шато Мармон“.

— Заповед от кабинета на началника. Действате според код три и поемате случая. Само това знам. Както и че шефът е на място и чака.

— А какво правим със случая, който ни възложи?

— Засега остава на заден план. Искам да работиш по него, но първо се заеми с този. — Тя посочи листчето в ръката му. — Това е с по-висок приоритет.

— Сигурна ли си, лейтенант?

— Разбира се, че съм сигурна. Шефът ми се обади директно и всеки момент ще звънне и на теб. Така че хващай Чу и потегляйте.

Както можеше да се очаква, Чу го засипа с въпроси, докато пътуваха от центъра по магистрала 101. Бяха партньори от близо две години и Бош беше свикнал с несигурността на Чу, която се изразяваше в непрестанен потоп от въпроси, коментари и наблюдения. Обикновено говореше за едно нещо, докато всъщност се тормозеше за друго. Понякога Бош се смиляваше и му казваше онова, което искаше да научи. Друг път запазваше мълчание и оставяше младия си партньор да се тормози.

— Хари, какво става, по дяволите? Сутринта получихме един случай, а сега ни стоварват втори?

— ЛАПУ е паравоенна организация, Чу. Това означава, че когато някой с по-висок чин ти каже да направиш нещо, ти го правиш. Заповедта е от началника и ние я изпълняваме. Рано или късно отново ще се заемем с джакпота. Но в момента имаме пресен случай, който е с по-висок приоритет.

— Мирише ми на лайняна политика.

— Висш пилотаж.

— Това пък какво е?

— Сливане на полиция и политика. Разследваме смъртта на сина на съветник Ървин Ървинг. Знаеш кой е Ървинг, нали?

— Да, беше заместник-началник, когато постъпих. После напусна и се кандидатира за Градския съвет.

— Всъщност не напусна доброволно. Беше принуден и се кандидатира, за да може да си отмъсти на управлението. Казано по-простичко, той живее с една-единствена цел — да смачка ЛАПУ. Трябва също да знаеш, че по онова време хранеше особена неприязън към мен. Имахме някои сблъсъци, така да се каже.

— Тогава защо иска ти да поемеш разследването на смъртта на сина му?

— Ще разберем съвсем скоро.

— Какво ти каза лейтенантът за случая? За самоубийство ли става въпрос?

— Не ми каза нищо. Само ми даде адреса.

Реши да не споменава онова, което знаеше за случая. Така щеше да разкрие, че има свой източник в КНП. Още не искаше да споделя това с Чу и винаги се стараеше месечните срещи с Киз Райдър да си останат дискретни.

— Всичко това ми звучи малко шантаво — заключи Чу.

Телефонът на Бош избръмча и той погледна екрана.

Номерът беше скрит, но въпреки това се обади. Беше шефът на полицията. Бош го познаваше от години и дори беше работил по няколко случая с него. Той се беше издигнал по стълбицата, като междувременно бе прекарал дълго време в сектор „Грабежи и убийства“ като следовател и началник. Беше оглавил управлението само преди две години и още се ползваше с подкрепата на трудещите се.

— Хари, Марти е. Къде си?

— На сто и първа. Тръгнахме веднага щом ни беше съобщено.

— Трябва да разчистим, преди медиите да са надушили, а това ще стане съвсем скоро. Не е нужно да превръщаме цирка в панаир. Както несъмнено ти е било съобщено, жертвата е синът на съветник Ървинг. Съветникът настоя да възложа случая на теб.

— Защо?

— Не посочи никакви причини. Знам, че вие двамата си имате история.

— При това не от добрите. Какво можеш да ми кажеш за случая?

— Малко неща.

Даде на Бош същото резюме като Райдър, с няколко допълнителни детайла.

— Кой от Холивуд е там?

— Гленвил и Соломон.

Бош ги познаваше от предишни случаи и съвместни операции. Двамата следователи бяха известни с обемните си тела и голямото си его. Наричаха ги Сандъка и Бъчвата и това им харесваше. Обличаха се крещящо и се кичеха с пръстени. И доколкото Бош знаеше, бяха компетентни детективи. Ако се канеха да обявят случая за самоубийство, най-вероятно имаха всички основания.

— Ще работят под твое ръководство — каза шефът. — Лично им го казах.

— Добре, шефе.

— Хари, искам да покажеш най-доброто от себе си. Не ми пука за историята. Зарежи я. Не можем да си позволим съветникът да се развилнее и да каже, че сме замазали случая.