Майкъл Конъли - Падане

— Намерихме го така — отвърна Соломон. — Не знаем къде би трябвало да бъде.

Бош пристъпи напред и приклекна до часовника, като си слагаше нови ръкавици. Внимателно вдигна апарата и го огледа. Имаше слот за включване на айпод или айфон.

— Знаем ли какъв телефон е имал Ървинг?

— Да, айфон — отвърна Гленвил. — И той е в сейфа в спалнята.

Бош провери алармата. Беше изключена. Натисна бутона за настройка, за да види за колко часа е нагласена. Червените цифри се смениха. Алармата бе нагласена за 04:00 сутринта.

Бош остави часовника на пода и се изправи, а коленете му изпукаха. Излезе на балкона. Там имаше масичка и два стола. На единия беше оставена бяла хавлия. Бош погледна надолу. Веднага му направи впечатление, че преградата стига едва до кръста му. Стори му се ниска и макар да нямаше представа колко висок е Ървинг, трябваше да вземе предвид и вероятно случайно падане. Запита се дали това не е причината Ървинг да дойде тук. Никой не иска самоубийци в рода. Случайно прекатурване през ниска преграда е далеч по-приемливо.

Погледна право надолу и видя навеса, издигнат от криминалистите. Видя също и тялото, качено на носилка и покрито със синьо одеяло. Тъкмо го вкарваха в линейката.

— Знам какво си мислиш — обади се Соломон зад гърба му.

— Така ли? И какво си мисля?

— Че не е скочил. Че е било нещастен случай.

Бош не отговори.

— Трябва обаче да се вземат предвид някои неща.

— Какви неща?

— Човекът е гол. Не е спал в леглото. Пристига без багаж. Отсяда в хотелска стая в собствения си град, без куфар. Иска стая с балкон на последния етаж. Качва се горе, съблича се, слага си хавлията, която се предлага на подобни места, и излиза на балкона да съзерцава звездите или нещо такова. После сваля хавлията и полита с главата надолу от балкона. Съвсем случайно?

— При това, без да крещи — добави Гленвил. — Никой не е съобщил за викове — затова са го открили едва сутринта. Едва ли ще паднеш случайно от балкон, без да крещиш с пълно гърло.

— Може да е бил в безсъзнание — предположи Бош. — Може да не е бил сам. Може да не е било злополука.

— Ох, човече, за това ли става въпрос? — попита Соломон. — Съветникът иска разследване на убийство и пращат теб, за да е сигурно, че ще си го получи.

Бош го изгледа достатъчно красноречиво, за да му покаже, че прави грешка, като предполага, че той би се навил да изпълнява желанията на Ървинг.

— Виж, нищо лично — побърза да замаже положението Соломон. — Просто искам да кажа, че не виждаме нищо съмнително. С предсмъртно писмо или не, случаят се свежда само до едно — падане от високо.

Бош не отговори. Забеляза пожарната стълба в другия край на балкона. Водеше нагоре към покрива и надолу към балкона на шестия етаж.

— Някой качвал ли се е на покрива?

— Още не — отвърна Соломон. — Очаквахме допълнителни инструкции.

— Ами останалата част от хотела? Чукахте ли по вратите?

— Същото. Очаквахме инструкции.

Соломон се държеше като задник, но Бош не му обърна внимание.

— Как потвърдихте идентичността на трупа? Пораженията по лицето са големи.

— Да, този ще си иде в затворен ковчег — рече Гленвил. — Това поне е сигурно.

— Научихме името от рецепцията, а прислужникът на гаража ни даде номера на колата — каза Соломон. — После отворихме сейфа и намерихме портфейла. Решихме, че е по-добре да сме сигурни и да действаме бързо. Наредих да пратят патрул с ПЧО и взех отпечатък от палеца.

Всеки отдел имаше преносим четец, който снемаше отпечатък от пръстите и незабавно го съпоставяше с базата данни на отдел „Превозни средства“. Устройството се използваше най-вече в арестите на полицейските участъци за потвърждаване на самоличността, тъй като имаше няколко случая, в които издирвани престъпници се бяха представяли с фалшиви документи и се измъкваха, преди ченгетата да се усетят, че са спипали търсения човек. Управлението обаче винаги търсеше и други приложения на оборудването. Сандъка и Бъчвата бяха показали находчивост при използването на новите технологии.

— Умно — отбеляза Бош.

Обърна се и погледна хавлията.

— Някой провери ли онова нещо?

Соломон и Гленвил се спогледаха и Бош моментално разбра, че не са я проверили — всеки беше приел, че другият го е направил.

Соломон пристъпи към хавлията, а Бош се върна в дневната. Забеляза някакъв малък предмет до единия крак на масичката пред канапето. Клекна да види какво е, без да го докосва. Малко черно копче, което почти се сливаше с тъмната шарка на килима.