Майкъл Конъли - Падане

Взе копчето, за да го разгледа по-добре. Най-вероятно беше от мъжка риза. Постави го обратно там, където го беше намерил. Усещаше, че единият от детективите се е върнал и стои зад него.

— Къде са дрехите му?

— Сгънати и прилично подредени в гардероба — отвърна Гленвил. — Какво е това?

— Копче. Сигурно нищо особено, но кажи на фотографа да се върне и да го снима, преди да го вземем. Има ли нещо в хавлията?

— Ключът от стаята.

Бош се насочи към коридора. Първата стая вдясно беше малка, с маса за двама до стената. Зад плота от другата страна имаше витрина с алкохол и мезета за гостите на апартамента. Бош провери кофата за боклук в ъгъла. Беше празна. Отвори хладилника, който се оказа пълен с още напитки — бира, шампанско, безалкохолни и плодови сокове. Като че ли не бяха докосвани.

Хари продължи нататък, огледа банята и най-сетне стигна до спалнята.

Соломон беше прав за леглото. Беше идеално оправено, с равни ръбове. Дори не беше сядано на него. В стаята имаше гардероб с огледална врата. Докато вървеше към него, Бош видя отражението на Гленвил — стоеше на прага и наблюдаваше.

Дрехите на Ървинг бяха окачени на закачалки — риза, панталони и сако бельото, чорапите и обувките бяха на рафта до сейфа, чиято врата беше притворена. Вътре имаше портфейл, венчална халка, айфон и часовник.

Сейфът имаше четирицифрен код. Соломон беше казал, че са го намерили затворен и заключен. Бош знаеше, че от управата на хотела най-вероятно имат електронен ключ, с който могат да отворят всички сейфове. Случва се хората да забравят комбинациите или да си тръгнат, без да се сетят да оставят сейфа отворен. Устройството бързо можеше да провери десетте хиляди възможни комбинации и да намери правилната.

— Каква е била комбинацията?

— На сейфа ли? Не знам. Може Джери да я е научил от нея.

— От нея?

— Помощник-управителката, която го отвори. Казва се Тамара.

Бош извади айфона. Имаше същия модел, но когато се опита да влезе в менютата, се оказа, че е защитен с парола.

— Искаш ли да се обзаложим, че кодът на сейфа е същият като паролата на телефона?

Гленвил не отговори. Бош върна телефона в сейфа и каза:

— Трябва да извикаме някой да прибере всичко това.

— Ние?

Бош се усмихна, макар че Гленвил не можеше да го види. Дръпна закачалките и провери джобовете на дрехите. Бяха празни. Огледа копчетата на ризата. Беше тъмносиня, с черни копчета. Това на десния маншет липсваше.

Усети как Гленвил приближава и наднича над рамото му.

— Мисля, че отговаря на онова на пода — каза Бош.

— Да, и какво означава това? — поинтересува се Гленвил.

Бош се обърна и го погледна.

— Не знам.

На излизане забеляза, че едно от нощните шкафчета е накриво. Ъгълът му не беше долепен до стената. Предположи, че Ървинг го е изместил, за да изключи часовника.

— Как мислиш, може би е занесъл часовника в дневната, за да слуша музика от айфона си? — попита той, без да поглежда към Гленвил.

— Възможно е, но под телевизора има друг слот за айфон. Може би просто не го е забелязал.

— Може би.

Бош се върна в дневната, следван от Гленвил. Чу говореше по телефона и Бош му даде сигнал да прекрати разговора. Чу постави ръка на микрофона и каза:

— Получавам добри новини.

— Хубаво, ще ги получиш по-късно — отвърна Бош. — Сега имаме работа.

Чу затвори и четиримата детективи застанаха в средата на стаята.

— Добре, ето как искам да действаме — започна Бош. — Ще почукаме на всяка врата в сградата. Ще питаме хората какво са чули и видели. Ще покрием…

— Исусе Христе, ама че загуба на време — промърмори Соломон, обърна се и се загледа през прозореца.

— Трябва да проверим абсолютно всичко — каза Бош. — По този начин, ако и когато обявим случая за самоубийство, никой няма да може да се усъмни в заключението ни. Нито съветникът, нито шефът, нито дори пресата. Така че искам тримата да си разделите етажите и да тръгнете по вратите.

— Всички тук са нощни птици — каза Гленвил. — Още спят.

— Това е чудесно. Значи ще можем да ги открием, преди да излязат от хотела.

— Добре, значи ние ще събудим всички — рече Соломон. — А ти какво ще правиш?

— Отивам да се видя с управителя. Искам копие на регистрацията и комбинацията на сейфа. Ще видя дали има записи от камери, след което ще проверя колата на Ървинг в гаража. Кой знае, може пък да е оставил бележка в нея. Не сте я оглеждали.

— Щяхме да стигнем и до нея — опита да се защити Гленвил.

— Е, аз ще го направя — рече Бош.