Майкъл Конъли - Падане

Ървинг отстъпи и отвори вратата по-широко. Бош и Чу влязоха във вестибюл с маса за ключове и писма.

— Какво научихте от местопрестъплението? — бързо попита Ървинг.

Бош се поколеба не беше сигурен дали е разумно да обсъжда случая с него толкова рано.

— Засега не много. При случаи като този много неща ще се изяснят при аутопсията.

— Кога ще се проведе тя?

— Още не е насрочена.

Бош си погледна часовника.

— Тялото на сина ви е пристигнало в моргата едва преди два часа.

— Е, надявам се да се погрижите да я проведат възможно най-скоро.

Бош се опита да се усмихне, но не му се получи.

— Сега бихте ли ни завели при снаха си?

— Значи все пак не настоявате за бързо развитие на нещата.

Бош погледна над рамото му и видя, че от вестибюла се влиза в по-голямо помещение с вито стълбище. Не личеше в къщата да има други хора.

— Съветник, не ми казвайте как да провеждам разследване. Ако не искате да го водя аз, чудесно, обадете се на шефа и му кажете да ме отстрани. Но докато аз съм разследващият, ще работя така, както смятам за най-добре.

Ървинг отстъпи.

— Разбира се — рече той. — Ще доведа Дебора. Изчакайте в дневната.

Въведе ги в къщата и ги настани в дневната, след което изчезна. Бош погледна Чу и поклати глава точно когато той се канеше да зададе въпрос знаеше, че ще го пита за намесата на Ървинг в разследването.

Чу успя да задържи езика си зад зъбите и след секунда Ървинг се появи заедно с поразително красива блондинка. Бош предположи, че е на около четирийсет и пет. Беше висока и слаба, но не прекалено висока и слаба. Изглеждаше съкрушена от скръб, но това не отнемаше много от красотата на жена, остаряваща с елегантността на добро вино. Ървинг я отведе за ръка до фотьойла срещу дивана. Бош застана пред дивана, но не седна. Изчака да види какво ще направи Ървинг и когато стана ясно, че той смята да остане за разговора, обяви:

— Дошли сме да говорим с госпожа Ървинг и трябва да го направим насаме.

— Снаха ми иска да бъда с нея — заяви Ървинг. — Никъде няма да ходя.

— Чудесно. Можете да останете в къщата, ако тя има нужда от вас, би било чудесно от ваша страна. Но искам да говорим с госпожа Ървинг насаме.

— Татко, всичко е наред — разведри ситуацията Дебора Ървинг. — Ще се оправя. Защо не си направиш нещо за хапване в кухнята?

Ървинг изгледа дълго Бош. Сигурно вече съжаляваше, че е настоял той да поеме случая.

— Обади ми се, ако имаш нужда от мен — рече той и излезе от стаята.

Бош и Чу седнаха, Хари поздрави домакинята и представи партньора си.

— Госпожо Ървинг, искам…

— Можете да ме наричате Дебора.

— Дебора. Искаме да изкажем съболезнованията си за загубата на съпруга ви. Освен това ще бъдем благодарни, ако се съгласите да поговорите с нас в такъв тежък момент като този.

— Благодаря, детектив. Разбира се, че съм съгласна да поговорим. Просто не мисля, че мога да съм ви от полза, а шокът от всичко това е повече от…

Тя се огледа и Бош разбра какво търси. Сълзите отново пълнеха очите й. Хари направи знак на Чу.

— Намери й салфетки. Провери в банята.

Чу стана, а Бош внимателно наблюдаваше жената срещу себе си, търсейки признаци за искрени емоции и тъга.

— Не зная защо го е направил — рече тя.

— Защо не започнем с лесните въпроси? С онези, които имат отговори. Кога за последен път видяхте съпруга си?

— Снощи. Излезе след вечеря и не се върна.

— Каза ли къде отива?

— Не. Каза, че искал да подиша чист въздух, че ще свали гюрука и ще покара по „Мълхоланд“. Каза ми да не го чакам. И аз не го изчаках.

Бош мълчеше, но тя не каза нищо повече.

— Необичайно ли ви се стори, че излиза да покара?

— Напоследък го правеше често. Не мисля обаче, че просто се е возил.

— Искате да кажете, че е правил нещо друго?

— Свържете точките, лейтенант.

— Не съм лейтенант, а детектив. Защо вие не свържете точките вместо мен, Дебора? Знаете ли с какво се е занимавал съпругът ви?

— Не, не зная. Просто ви казвам, че не повярвах, че просто е решил да се повози по „Мълхоланд“. Помислих си, че сигурно отива да се срещне с някого.

— Питали ли сте го за това?

— Не. Смятах да го направя, но изчаквах.

— Какво?

— Не знам точно. Просто изчаквах.

Чу се върна с кутия салфетки. Моментът на емоциите обаче беше отминал и сега очите й изглеждаха студени и твърди. Въпреки това си оставаше прекрасна и на Бош му беше трудно да повярва, че някой ще тръгне на вечерна разходка с кола, когато вкъщи го чака жена като Дебора Ървинг.