Майкъл Конъли - Падане

— Да се върнем за момент. Казахте, че е излязъл, след като сте вечеряли. У дома ли вечеряхте, или някъде навън?

— У дома. И двамата не бяхме много гладни. Направихме си сандвичи.

— Помните ли по кое време вечеряхте?

— Някъде около седем и половина. Той излезе в осем и половина.

Бош извади бележника си и си записа чутото. Спомни си, че Соломон и Гленвил съобщиха, че някой — вероятно Джордж Ървинг — е направил резервацията в хотела в девет без десет, двайсет минути след като Джордж е напуснал дома си.

— Едно-четири-девет-две.

— Моля?

— Тези числа означават ли нещо за вас? Едно-четири-девет-две-четиринайсет-деветдесет и две?

— Не разбирам какво искате да кажете.

Изглеждаше искрено объркана. Бош възнамеряваше да я държи извън равновесие с подобни несвързани въпроси.

— Вещите на съпруга ви — портфейл, телефон и халка — бяха намерени в сейфа на хотела. Тези числа са комбинацията за ключалката. Означаваха ли нещо за него?

— Не се сещам.

— Добре. Съпругът ви често ли посещаваше „Шато Мармон“? Отсядал ли е и друг път там?

— Отсядали сме заедно, но както ви казах, не знаех къде отива при тези свои излизания. Възможно е да е ходил там. Не зная.

Бош кимна.

— Как бихте описали душевното състояние на съпруга ви, когато го видяхте за последно?

Тя се умисли за доста време, накрая сви рамене и каза, че й изглеждал нормално, не бил угрижен или разтревожен, поне според нея.

— Как бихте описали състоянието на брака ви?

Тя сведе очи към пода, след което го погледна.

— През януари щяхме да отбележим двайсетгодишния юбилей от сватбата си. Двайсет години са много време. Имали сме много добри и лоши моменти, но добрите са много повече от лошите.

Бош забеляза, че тя не отговори на въпроса.

— А сега в добър или в лош момент бяхте?

Тя дълго мълча, преди да отговори:

— Синът ни… единственото ни дете… замина в колеж през август. Беше трудна промяна.

— Синдромът на празното гнездо — обади се Чу.

Бош и Дебора Ървинг го погледнаха, но той не добави нищо и изглежда малко се смути от прекъсването.

— На кой януари щеше да бъде годишнината ви? — попита Бош.

— На четвърти.

— Значи сте се оженили на четвърти януари деветдесет и втора?

— Ох, Господи!

Дебора закри уста с длан, смутена, че не е разпознала комбинацията на сейфа. Очите й отново се напълниха със сълзи и тя посегна към кутията със салфетки.

— Колко глупаво от моя страна! Сигурно ме мислите за пълна…

— Всичко е наред — успокои я Бош. — Казах го като година, а не като пълна дата. Знаете ли дали и друг път е използвал това число като комбинация или парола?

Тя поклати глава.

— Не.

— Като парола за банкомат?

— Не, използвахме рождената дата на сина ни — пет две девет три.

— Ами паролата за мобилния му телефон?

— Също беше рожденият ден на Чад. Използвала съм телефона на Джордж.

Бош си записа новата дата в бележника. От Сектора по криминалистика бяха прибрали телефона. В Дирекцията на полицията щяха да го отключат и да прегледат проведените разговори. Трябваше да обмисли какво означава всичко това. От една страна, използването на датата на годишнината като че ли показваше, че Джордж Ървинг е нагласил комбинацията на сейфа. Но пък датата на сватбата можеше да се намери и през интернет в архивите. Отново попадаха на информация, която не можеше да изключи нито самоубийство, нито убийство.

Реши да смени посоката.

— Дебора, с какво точно си изкарваше хляба съпругът ви?

Тя отговори с малко по-подробна версия на онова, което вече му бе казал Ървин Ървинг. Джордж вървял по стъпките на баща си. Постъпил в ЛАПУ на двайсет и една, но след пет години като патрулен полицай напуснал управлението, за да учи право. След завършването си започнал работа в отдела за договори към Градската прокуратура. Останал там, докато баща му не се кандидатирал за градски съветник и спечелил изборите. Тогава Джордж напуснал и започнал работа като консултант на свободна практика, използвайки опита и връзките си с баща си и с другите представители на местната бюрокрация, за да осигури на клиентите си достъп до коридорите на властта.

Джордж Ървинг имал най-различни клиенти — транспортни фирми, таксиметрови компании, доставчици на бетон, строители, фирми за почистване на офиси и посредници при спорове. Бил от хората, способни да подшушнат молбата в подходящото ухо в подходящия момент. Ако искаш да правиш бизнес с град Лос Анджелис, трябва да се свържеш с човек като Джордж Ървинг. Имал офис в сянката на Градския съвет, но основната му работа била другаде. Бродел из административните крила и кабинетите на съветниците. Именно там изкарвал хляба си.