Майкъл Конъли - Падане

Струваше му се пресилено откриването на Америка да е послужило като вдъхновение за комбинацията.

— И това дори не е най-ранната дата, свързана със случая — възбудено добави Чу.

— Какви ги говориш?

— Хотелът, Хари. „Шато Мармон“ е копие на френски замък от тринайсети век, построен в долината на Лоара.

— Добре, и какво от това?

— Проверих в Гугъл. Днешните телефони са много удобни играчки. Оказва се, че по онова време средната височина на западноевропейците била метър и шейсет. Така че, щом са направили копие на замъка, това обяснява защо стените на балкона са толкова ниски.

— Преградата. Но какво общо има това с…

— Случайна злополука, Хари. Човекът излиза на балкона да подиша чист въздух и пада. Знаеш ли, че през седемдесета Джим Морисън от „Дорс“ също е паднал от балкон?

— Всичко това е супер. Защо не избереш малко по-близко минало, Чу. Да не искаш да кажеш, че имат…

— Не, в случая не става въпрос за история. Просто искам да кажа… сещаш се.

— Не, не се сещам. Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ако трябва да представим това като инцидент, така че шефът и останалите клечки да са щастливи, има начин да го направим.

Тъкмо бяха прехвърлили билото и „Мълхоланд“ и сега се спускаха към Студио Сити, където беше живял Джордж Ървинг със семейството си. На следващата пресечка Бош рязко зави по „Дона Пегита“ и спря. Постави колата на ръчна спирачка и се обърна към партньора си.

— Защо остана с впечатление, че се опитваме да направим началството щастливо?

Чу моментално се смути.

— Ами… аз не… Просто казвам, че ако искаме… Виж, Хари, нямам предвид, че е станало точно така. Това е просто възможност.

— Възможност, дрън-дрън. Или се е регистрирал, защото е искал да се разкара от този свят, или някой го е замъкнал там, проснал го е в безсъзнание и го е изхвърлил. Не е било никакъв инцидент и искам да разбера какво се е случило в действителност. Ако този тип е решил да се махне, махнал се е, и съветникът ще трябва да го преживее.

— Добре, Хари.

— И повече не желая да чувам никакви истории за долината на Лоара, „Дорс“ или други подобни глупости. Напълно е възможно нашият човек да е нямал намерение да свършва на тротоара при „Шато Мармон“. За момента са възможни и двата варианта. И смятам да открия какво е станало, майната й на политиката.

— Разбрах те, Хари. Нищо не намеквам, ясно? Просто се опитвах да помогна. Да хвърля по-голямата мрежа. Не забравяй, ти си ме учил как се прави.

— Естествено.

Бош отново се обърна напред и превключи на скорост. Направи обратен завой и пое към Лоръл Кениън Булевард. В отчаянието си Чу се опита да смени темата.

— В разпечатката на телефонните разговори има ли нещо, което да заслужава внимание?

— Няма входящи позвънявания. Ървинг се е обадил в гаража към полунощ и това е всичко.

— За какво се е обаждал?

— Трябва да говорим с дежурния — тръгнал си е, преди да успеем да го задържим. Водят дневник в офиса долу и според него Ървинг се е обадил с молбата да провери дали не е оставил телефона си в колата. Намерихме телефона в сейфа, така че Ървинг или се е объркал, или телефонът е бил забравен в колата и по-късно е бил качен в стаята му.

За момент се умълчаха, мислеха за обаждането в гаража. Накрая Чу отново заговори:

— Провери ли колата?

— Проверих я. Нищо няма.

— По дяволите! Май нещата щяха да са по-лесни, ако имаше бележка или нещо подобно.

— Да. Само че няма.

— Лошо.

— Да, лошо.

Изминаха останалата част от пътя в мълчание.

Когато стигнаха до адреса, отбелязан в шофьорската книжка на жертвата, Бош видя познат линкълн, паркиран до тротоара. На предните седалки се намираха същите двама мъже. Това означаваше, че съветник Ървинг е наблизо. Бош се подготви за поредната среща с неприятеля.

Съветник Ървинг отговори на позвъняването. Отвори вратата едва-едва и още преди да разменят и дума, стана ясно, че не желае да ги пусне в къщата.

— Съветник — каза Бош, — бихме искали да зададем няколко въпроса на съпругата на сина ви.

— Дебора прие новината много тежко, детектив. По-добре минете някой друг път.

Бош се огледа на прага, дори хвърли поглед назад и към Чу на долното стъпало, след което отново се обърна към Ървинг.

— Провеждаме разследване, съветник. Разговорът с нея е важен и не можем да го отложим.

Двамата впериха поглед един в друг. Никой не искаше да отстъпи.

— Вие сте поискали да се заема със случая и ми казахте да не се бавя ни най-малко — рече накрая Бош. — И аз правя точно това. Ще ме пуснете ли да вляза, или не?