Ридли Пиърсън: Изкуството на заблудата

— Как я караш? — Прейър пристъпи напред, за да запълни мястото, което психоложката беше оставила помежду им. Той беше от онези полицаи, които прекарваха по няколко часа на ден във фитнес залата, въпреки че нямаше издадена челюст и ниско чело, които изглеждаха отличителна черта на останалите културисти, които бе виждала. В действителност прекалено кръглото лице на заместник-шерифа подслоняваше две приближени, нежни кафяви очи, които му придаваха едновременно момчешка красота и невинност — доста смущаваща комбинация. Въпреки прическата на морски пехотинец, Матюс винаги си бе мислила, че с тази руса коса Прейър изглежда по-скоро като сърфист, отколкото като безмилостното ченге, на което му се искаше да прилича. Най-големият проблем на заместник-шерифа бе, че смяташе, че жените намират външността му за неустоима. Тази заблуда му беше създавала купища проблеми. Заради нея го бяха отстранили от Сиатълския полицейски участък и го бяха преместили в шерифската служба.

— Заместник-шериф Прейър, не мисля, че е подходящо да обсъждаме тази или която и да е друга тема. — Тя се огледа за Джон Ламоя, който вече трябваше да е пристигнал на местопроизшествието.

Прейър поклати глава, без да престава да се усмихва.

— Това бе преди колко… повече от година? Малко се разгорещих — случва се. Не ми казвай, че никога преди твой пациент не е хлътвал по теб.

— Радвам се за новото ти назначение — каза примирено психоложката. — Надявам се, че се справяш с работата.

— Звучиш като баба ми. Това съм аз, Дафни!

— За теб съм Матюс, лейтенант Матюс. Чарът ти не ми действа, заместник-шерифе.

Той се наведе към нея и гласът му се снижи до шепот във влажния въздух:

— Значи ти си потопила Титаник. Мистерията е разрешена.

Тя отстъпи назад тъкмо когато Ламоя извика името й и се приближи до тях с бързи, решителни крачки.

Джон Ламоя не ходеше, а стъпваше наперено, демонстрирайки цялата си индивидуалност чрез самоуверена походка, която да бъде видяна от всички. Сержантът съществуваше преди всичко, за да бъде забелязван. Каубойските ботуши от щраусова кожа — негова запазена марка — струваха колкото едномесечната му заплата, но той не се колебаеше да ги смени, когато се износваха. Гъстата му кестенява коса, която падаше на вълни и къдрици, предизвикваше завист у всяка негова колежка. Сакото от еленова кожа изглеждаше като анахронизъм, като реликва от поколението на „децата на цветята“ 6 6 Жаргонен израз за хипи. — Б.пр. , в което Ламоя се вместваше трудно, тъй като бе роден прекалено късно, за да бъде автентично хипи и твърде рано, за да бъде юпи. Еднакво обичан от шефовете и от патрулните полицаи — едно трудно постижение, — като детектив, Ламоя се отличаваше с поведение, заради което биха уволнили всеки друг. Той прекрачваше всякакви граници и дори престъпваше морала, но винаги с неговата дяволита, безгрижна усмивка и винаги в името на закона. Като всеки друг и Матюс имаше известна слабост към него, въпреки че никога не би го признала.

Сержантът не би могъл да се намеси в по-подходящ момент от този. Дафни си каза, че по-късно трябва да му благодари.

— Психиатърът и необщителният — обади се Ламоя. Повечето детективи не обичаха Нейтан Прейър — човек, който според преобладаващото мнение беше опетнил значката на Сиатълското полицейско управление. — Трябва да я взема назаем за минута. — Той хвана Матюс за лакътя и я поведе към другия край на моста, където имаше група патрулни полицаи и където заместник-шерифът не би могъл да ги чува.

— Винаги се радвам да те видя — каза тя.

— Виж какво, ако стоиш прекалено близо до един боклук, започваш да миришеш като него. Не можех да позволя това да се случи с теб.

— Да бе, сигурно.

— Истина е, лейтенант — натърти той. — Изненадан съм да те видя тук. Нощна обиколка в дъжда и така нататък.

— Бях наблизо, когато чух повикването по радиостанцията — преиначи леко фактите тя.

— И това няма нищо общо с онази скочила от моста тийнейджърка и с чувството ти за вина, че не си успяла да я спреш?

— Кой кого анализира? — попита Матюс.

— Просто питам.

— Използваш въпрос, за да направиш изявление?

— Обожавам, когато си цинична.

Тя го сръга закачливо с лакът и сержантът се засмя. Тази близост беше непривична за тях и Дафни откри, че се наслаждаваше на момента.

— Оттук почти се вижда домът ти, нали?

— Предполагам. — Психоложката гледаше надолу към черната вода, под чиято повърхност плуваха водолази, екипирани с мощни фенери, чиито лъчи изглеждаха сиви в дълбините на езерото. Тялото, за което се смяташе, че принадлежи на жена, беше забелязано на повърхността преди по-малко от час, но бе изпуснало газовете си и бе потънало в опита си да ги възстанови. Някои хора не искаха да бъдат намерени.