Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— „Провесени като чироз“ — изрецитира психоложката. — Спомням си, че Уокър каза това. Уокър , не Вандърхорст. — Разкритието отклони за момент вниманието на Болд от телата. Той прошепна, че ключа им го е дал пак Уокър, но че това място е на Вандърхорст.

После добави:

— До банкоматите ни отведе Вандърхорст, а не Уокър.

— О… боже… не… — Те чуха гъргорене, придружено от плисък. Бабкок, университетската професорка, по някакъв начин бе успяла да получи разрешение да слезе тук. Щяха да хвърчат глави. Но първо трябваше да се справят с нейното повръщане.

— Помогни й да излезе — каза лейтенантът на Матюс, отказвайки да се помръдне от мястото си, за да не спре потока на мисълта си. Психоложката разбра важността на това, което правеше сега Болд, преди самият той да е привикнал към гледката и миризмата, преди хората от техническия екип да забият малки хартиени флагчета из стаята и да я превърнат в параден плац, сега, преди друг жив човек, освен един (убиецът), да е преживял ужаса в истинския му вид. Местопрестъплението даваше възможност за вникване в събитията, които се бяха разиграли тук; прозрения, които можеха да се окажат неоценими за съдебното дело срещу Пер Вандърхорст. Без да сваля латексовите си ръкавици, лейтенантът извади бележника си и започна да си води записки.

— Джон? — каза той. — Фотоапарата?

Ламоя бе донесъл със себе си един служебен цифров фотоапарат с джобни размери и цял куп пликчета за улики.

— Какво, по дяволите, става тук? — изстена Бабкок.

— Шшт — опита се да я успокои Дафни. — Той анализира мястото на престъплението.

Болд и екипът му успяха да запазят в продължение на няколко часа откритието си в тайна, избягвайки неизбежната медийна паника, която щеше да отклони вниманието им и да даде на адвоката на Вандърхорст информация, с която полицейското управление не искаше той да разполага. Знаейки, че дори в събота подобна цензура на новините няма да продължи дълго, лейтенантът бе помолил Лофгрин да възложи на двама от най-доверените си лаборанти да огледат мястото. Освен това бе натоварил екипа си от компютърни специалисти със задачата да проверят в базата данни на Националния информационен център по криминология за сходни престъпления и търсенето вече бе дало резултати. Три от седемте страници, които сега Болд носеше със себе си, представляваха снимки на местопрестъпления, взети от базата данни на НИЦК. Въвеждайки в базата данни подробна информация за престъплението, като използването на изолирбанд, поддържането на жертвата жива, кръвната група на извършителя (от Хебрингър и Рандолф беше взета сперма, която в момента се подлагаше на ДНК тест), възрастта и физическите характеристики на двете жертви, екипът беше установил прилика между убийствата на Хебрингър и Рандолф и три други неразрешени случая. Тези резултати — продукт на седмици, месеци и дори години междущатска детективска работа — бяха получени за по-малко от четиридесет минути.

— Дотук добре — отговори Болд, когато Матюс го попита как се развиват нещата. — Въпреки че това може да се промени.

Тя посочи вратата на стаята за разпити, от другата страна, на която седеше и чакаше Пер Вандърхорст.

— Не можеш да мислиш сериозно, че Уокър има пръст в тези убийства. — След експедицията им в Подземието, психоложката се беше пременила в чифт сини дънки, които обикновено носеше през уикендите, и огромна за ръста й бяла мъжка риза, която беше на Ламоя. Колосаните ръкави на ризата бяха навити почти до лактите й.

— Уокър ни даде шперца. Това го замесва в убийствата, независимо дали ти харесва.

— Има някакво обяснение — настоя тя.

— Няма или поне аз не съм чул такова.

— Тогава Вандърхорст ще ни го даде сега.

— По-добре да го направи. Уокър така или иначе ще бъде обвинен във възпрепятстване на разследването. Той знаеше за онази стая на смъртта. Ако Вандърхорст откаже да говори, ще ги закопчая и двамата за това.

— Лу, това е абсурдно и ти го знаеш! Уокър е намерил случайно шперца в Подземието.

— Различните сектори на Подземието не са свързани, Дафни. Ще ти трябва по-добро обяснение от това.

— Може и да са свързани, а ние просто още да не сме открили как.

Болд погледна ръчния си часовник, давайки да се разбере, че дискусията е приключила, и каза на Матюс:

— След двайсет и пет минути Тим Питърсън от щатската прокуратура ще пристигне тук да се срещне с Махони и Тони Шапиро.