Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Вятърът фучеше, сякаш някой бе включил вентилатор. В залива Елиът се гонеха пенести вълни, които люшкаха напред-назад движещия се тежко ферибот. Когато пристигна в мансардата на Ламоя, Матюс не разбра веднага каква бе причината за непрестанното скимтене на Блу и реши, че стопанинът липсваше на кучето така, както липсваше и на нея самата. Но после си даде сметка, че овчарката се нуждаеше от разходка, за да се облекчи. Тя облече една от мушамите на сержанта, нахлупи стара филцова шапка и излезе за една бърза обиколка на квартала, като за всеки случай сложи беретата в десния си джоб. Някогашният индустриален квартал през деня бе изпълнен с гълчавата на търговците — кафене, магазин за килими, гастроном, магазинче за вестници и списания, магазинче за цигари, — но нощем тротоарите в околностите на мансардата бяха пусти, край бордюра се строяваше редица от паркирани рейндж роувъри и трупъри, а двойките с черни кожени якета, които се разхождаха при хубаво време, си вземаха под наем видеодискове и си стояха вкъщи, когато валеше.

Блу препика няколко дузини вертикални повърхности, от ъглите на сградите до стълбчетата с табели „НЕ ПАРКИРАЙ!“. Той очерта територията си като топограф, маркира уличния ъгъл, и после зачака Матюс да го преведе през улицата.

Когато полегатите водни струи заплющяха, психоложката си помисли за открехнатия прозорец на спалнята — за много от прозорците на мансардата — и пое по обратния път. Ръмежът бе едно, но тази дъждовна буря можеше да наводни жилището.

Може би се дължеше просто на силното й желание да предпази мансардата от проливния дъжд и на повишения й вследствие на това адреналин, но няколко минути след като ускори крачка, минути, в които си даде сметка, че двамата с Блу бяха зловещо сами навън на улицата — къде бяха отишли всички? — тя внезапно бе обхваната от тревога, подобна на чувството, когато те боли или сърби някой крайник. Това ужасно усещане я подтикна да се заоглежда във всички посоки с нарастващото неистово усилие да види дали някой не вървеше след нея. Параноята я връхлетя светкавично като вятъра.

Когато Блу ускори крачки, а ноктите на лапите му задраскаха по циментовия тротоар във вихрен ритъм от звънки удари, сърцето й заби учестено, краката й сами преминаха в тръст и накрая тя направо затича, като сега двамата с кучето се надбягваха; то я следваше по петите с провесен език, а Матюс повдигаше колене, свиваше глезени, регулираше дишането си, изминавайки на спринт последните две пресечки до сградата.

Въпреки че беше задъхана, психоложката каза през смях на Блу, че е добро куче, въведе го във входа и тръгна по стълбите, въздържайки се да използва асансьора. Стори й се много по-топло, отколкото на излизане от блока. Стигна до вратата на апартамента, мушна ключа в три от петте налични ключалки и отключи. Откопча каишката на Блу, погали го по главата и тъкмо закачваше мушамата обратно на дървената стояща закачалка, когато скимтенето на овчарката я накара да се обърне.

Блу лижеше пода. Той погледна нагоре към Матюс, докато правеше това — сякаш знаеше повече от нея, — допря носа си до дъсчения под, направи няколко крачки и отново го заблиза.

За момент Дафни си помисли колко мило изглеждаше това, но мигът бързо отмина, последван от внезапната нужда да си поеме въздух в едно помещение, където той сякаш внезапно бе свършил: кучето лижеше от пода вода — вода във формата на следи от мокри ботуши.

Малко по-рано, докато беше на улицата, Матюс бе съжалявала, че е сама. Сега се чудеше дали наистина бе сама и искаше повече от всякога това да е така. Запита се дали самата тя не е оставила тези следи преди половин час. Или те още тогава са били там, а тя просто не ги е забелязала заради нетърпението на Блу?

— Джон? — извика името му три пъти, всеки път по-силно от предишния.

Психоложката отстъпи и заопипва слепешката вратата зад себе си, без да изпуска от поглед обширното пространство на мансардата и дългите й остъклени стени, нашарени от дъждовните струи, които се преплитаха на повърхността им като сребърни нишки. С дясната ръка отключи една по една трите ключалки, които бе заключила само преди минута — искаше, ако й се наложеше, да има свободен излаз. Лявата й ръка потърси мушамата, намери беретата и безшумно я измъкна от джоба. Свали предпазителя, вкара патрон в патронника и хвана пистолета с две ръце, като насочи дулото му към пода и леко към себе си.