Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Гласът на Ламоя долетя скорострелно от мобилната му радиостанция през разговорите в радиоефира право в лявото й ухо. Тя допусна, че по някакъв начин той бе усетил нейния копнеж.

— Слушай, Дикой, той е на дежурство по автобусната линия. Знаем го със сигурност, разбра ли? Така че може да закъснее до десет и двайсет заради работата си. Не си прави прибързани заключения. Разбра ли? Стой там. Дръж се естествено. Нека рибата да дойде при теб. Потвърди.

— Прието — отвърна Матюс с ръка пред устата, като се върна към ролята си без усилие. Нямаше представа защо самият звук от гласа му й действаше успокояващо, но това беше факт и тя не зададе никакви въпроси.

— Той завива. На една пряка северно от Йеслър е — обади се Сивия.

Това й се стори странно, при положение че Прейър се движеше по дежурния си маршрут, както бе предположил Ламоя, но тя се насили да остане спокойна.

Командващият операцията каза:

— Офицер, движещ се пеша, върви на юг. Дикой, той ще е при теб след пет… четири… три… две…

Психоложката видя масивната фигура на Прейър, когато той мина край живия плет и влезе в паркинга. Заместник-шерифът вървеше с обичайната си самоувереност, с изправена стойка и военно държане.

— Лейтенант — обърна се той към нея, пропускайки за първи път да я нарече на малко име.

— Заместник-окръжен шериф Прейър — отвърна тя заради касетофоните в управлението.

Между тях увисна неловка тишина. Нейтан Прейър пристъпи напред, заставайки само на няколко крачки от нея, и попита:

— Какво искате?

— За какво говорите? — учудено попита Матюс.

— За съобщението.

— Какво съобщение?

— Съобщението, че ще ме чакате тук в двайсет и два часа, че искате да ме видите.

— Бихте ли повторили?

— Получих съобщението, лейтенант.

— Не знам какво имате предвид — каза тя, — но като начало бихте могли да ми обясните присъствието си на моя кей миналата нощ.

Внезапен порив на вятъра развя косата й. Лицето на Прейър се изопна и за първи път той се огледа, сякаш усетил наблюдението. Подухна отново вятър, този път по-студен и примесен с дъжд, и когато заместник-шерифът посегна и отметна косата от врата й — движение, което я ужаси, — Дафни осъзна, че Прейър не беше усетил нищо: беше забелязал кабела на слушалката й.

— Какво става тук, по дяволите? Тук провежда ли се нещо?

— Вие се намесихте в това нещо — отвърна Матюс. — Вие го провалихте.

— Казаха ми да се срещна тук с вас.

— Какво говорите?

— Аз… получих… съобщение, в което се казваше, че искате да ме видите.

— Писмено съобщение? — попита тя.

— Записали са го в централата, докато патрулирах.

— Убедена съм, че са го направили.

— Чуйте ме, лейтенант…

— Спестете си го — прекъсна го психоложката. — Ще си поговорим за това в Обществена безопасност и ще изясним цялата тази работа. — Такива бяха инструкциите, които получи по слушалката от диспечера.

— Вече изгубих десет минути от работното си време — оплака се той.

— Добре, ще ги направим цял час — заяви тя.

— Получих съобщение. Проверете. В централата са го записали при подаването му.

Матюс пристъпи към него с нарастващ гняв.

— Подсигурили сте се по всички пунктове, нали?

Прейър протегна отбранително двете си ръце.

— Не знам какво става тук, лейтенант. Но ако съм провалил нещо, то е защото съм бил подведен.

— Син! — чу се крясъкът на Болд в слушалката. — Син, влез в гнездото! На моя отговорност влез в гнездото, и то веднага!

Нейната яхта.

Тогава разбра, че според Болд Уокър бе използвал срещата за отвличане на вниманието, като бе подсилил шанса си с Прейър, а единствената му цел е била да проникне в нейния дом.

Нейтан отстъпи назад, излагайки се на дъжда.

— Не мърдайте оттук, заместник-шерифе.

— Правите грешка, лейтенант. — Изглеждаше напрегнат до пръсване, готов да побегне.

— Останете на мястото си, Прейър.

— Това не е моя работа, Матюс. Бъркате. Ще се върна при колата си и ще си продължа по пътя. Не искам проблеми.

— Вече е късно — информира го тя. — Вие се намесихте в това. Сега трябва да разнищим тази работа.

— Исках да се извиня — изграчи той, привличайки цялото й внимание. Матюс измъкна шумната слушалка от ухото си. Прейър вече беше започнал да подгизва от дъжда. — Дойдох там… при яхтата… на кея, за да се извиня. Кълна се в Бога. За моето държание, за глупостите, които направих. Това беше единствената цел на посещението ми. Да се опитам да оправя нещата.