Лий Чайлд - 61 часа

На двеста метра от тях Холанд вдигна крак от газта. Колата забави ход. Той все още беше приведен над волана, закопчан с колана и почти обездвижен в дебелата си шуба.

— Къде ще оставим колата?

— Няма значение — отвърна Ричър, който продължаваше да седи полуизлегнат в седалката без колан, с ръце в джобовете.

— Трябва да я скрием някъде, за да не я види онзи. Ако изобщо се появи.

— Той вече е тук — рече Ричър.

— Какво?!

— Току-що е пристигнал.

Колата продължи по инерция, после спря. На трийсетина метра от първата редица къщи. Вместо на спирачката кракът на Холанд беше на пода. Лостът на скоростите беше в положение „драйв“, но ниските обороти на двигателя не бяха достатъчни, за да преодолеят съпротивлението на веригите. Колата остана на място. На ръба между движението и покоя.

— Кога разбра? — попита Холанд.

— Преди три минути със сигурност — отвърна Ричър. — А започнах да подозирам преди трийсетина. В общ план преди трийсет и един часа. Но тогава все още не знаех, че знам.

— Нещо, което съм казал?

— По-скоро нещо, което не каза. И нещо, което не направи.

— Например?

— Преди малко, когато излязохме на пистата, ти не намали скоростта и не изключи фаровете. А би трябвало, защото нашият човек може да ни е изпреварил. Но ти не го направи, защото ти си човекът.

— Грешиш — възрази Холанд.

— Не, не греша. Прекарахме един час под земята снощи и след като излязохме навън, трябваше веднага да се обадиш в къщата на Джанет Солтър. Но ти не го направи. Наложи се да ти напомня. Оказа се, че тя е добре, защото по това време нападателят все още не беше стигнал до нея. А ти го знаеше предварително, защото ти си нападателят. Затова дори не помисли да се обадиш. Би трябвало да проявиш повече съобразителност.

Холанд мълчеше.

— Снощи разговарях с Питърсън — продължи Ричър. — Той дойде в осем часа, когато все още вярвахме, че след вечерната проверка в затвора ще се окаже, че един човек липсва. Бяхме разтревожени и напрегнати. Той ме дръпна настрана и ме попита дали съм въоръжен. Отговорих утвърдително. После добавих, че и мисис Солтър е въоръжена. При подобна ситуация тези въпроси са нормални. Но снощи ти не ги зададе. А трябваше.

— Приех, че сте въоръжени — каза Холанд. — Отдавна знам, че мисис Солтър притежава револвери. Преди време ми поиска съвет за мунициите.

— И ти си й дал добър съвет. Но би трябвало да си абсолютно сигурен, че споменатите револвери са на мястото си. Най-малкото да попиташ дали е така. Всеки би го направил. С изключение на онзи, който е сигурен, че тя няма да има нужда от тях.

Холанд не каза нищо.

— Нека се върнем още по-назад, в началото на тази история — продължи Ричър. — Ти си се сблъскал с онези рокери на улицата. Но всъщност не си се конфронтирал с тях, нали? Просто си ги изслушал. Редовните десетминутни инструкции. Платон беше взел своето решение. Убий адвоката, а после и Джанет Солтър. Рокерите просто са ти предали решението му. После си чул колата на Питърсън и си хвърлил пистолета си в снега. Търсил си причина да останеш по-дълго в компанията им. Блъсна единия от тях и започна бой. Шоу, предназначено за Питърсън. А може би и за мен. Ами оная работа със заровете? Няма начин да са избягвали внезапните проверки толкова дълго време. Но ти предварително си ги предупреждавал по телефона. Всички сте служили на един господар. По тази причина си им позволил да си тръгнат, без да обелиш и дума.

Холанд мълчеше.

— Доста по-късно ние с Питърсън започнахме да те подозираме — продължи Ричър. — Появихме се тук в момента, в който се готвеше да извадиш ключа от печката. Ти знаеше къде е. Но не си отгатнал, а си бил информиран. Изпратили са те тук да объркаш нещата. Долу слязохме заедно, просто защото не успя да измислиш убедителен начин това да не се случи. Така Питърсън видя неща, на които нямаше как да не реагира. Глупавата ти декларация по радиостанцията имаше единствената цел да премахне подозренията към теб и да разшири кръга на заподозрените до шейсет човека. А после ме излъга за Каплър. Опита се да ме тласнеш по фалшива следа. Но в Маями липсват слухове за пране на наркопари. Ако имаше, моята приятелка във Вирджиния щеше да го знае.

— Бих могъл да убия Питърсън още тук — обади се Холанд. — Долу, в тунелите.

— Вярно — кимна Ричър. — Но не и мен. Ти се страхуваш от мен, защото си проверил досието ми в армията. Разбрах го от жената във Вирджиния. Искането ти е прикрепено към досието. После си си дал сметка, че адвокатът, Питърсън и Джанет Солтър са едно, но аз съм съвсем друго. Те са били лесни. Изчакал си адвоката на пътя, включил си сигналните светлини и си му махнал да спре. Той е нямал причина да не се подчини, нали? Вероятно те е познавал. Началникът на полицията в съседната община. Може би пет-шест пъти сте закусвали заедно. Питърсън е бил готов да те последва навсякъде, а Джанет Солтър винаги се е радвала да те види. Докато не си измъкнал пистолета си.