Лий Чайлд - 61 часа

Дулото на пистолета остана забито в ухото на Холанд.

Ричър се беше задържал на седалката, използвайки за опора облегалката на шофьора. Въздушната възглавница здравата го блъсна в рамото, после спадна.

— Казах ти, че не можеш да се състезаваш — отбеляза той.

Холанд не отговори.

— Потроши колата — добави Ричър. — Сега как ще се прибера?

— Какво ще правиш с мен? — изграчи Холанд.

— Ела да се поразходим — рече Ричър. — И дръж ръцете си така, че да ги виждам.

След като всичко това приключи, ще имам много време за четене , беше казала Джанет Солтър. Каквото посееш, това и ще пожънеш.

Измъкнаха се от разбитата кола и стъпиха на тясната алея, разделяща двете редици къщи. Вятърът виеше, беше адски студено. Ричър крачеше на три метра след Холанд и леко поклащаше стария револвер трийсет и осми калибър, който държеше в ръка. Същия, който Джанет Солтър беше държала в скута си часове наред.

— Разкажи ми за Платон — рече Ричър.

Холанд спря и се обърна.

— Никога не съм го виждал. Поддържахме връзка по телефона или чрез рокерите.

— Толкова ли е гаден, колкото изглежда?

— Много повече.

— Какво трябва да се случи тази нощ?

— Това, което вече знаеш. Ще си прибере бижутата и ще открадне част от метамфетамина.

— А ти трябва да му помогнеш, така ли?

— Да, уговорката е да съм тук. Трябва да му предам ключа и допълнително оборудване.

— Ясно — рече Ричър, вдигна револвера и го застреля между очите.

Откатът беше съвсем слаб, а звукът — типичен за 158-грейнов куршум. На открито тези револвери не вдигат много шум дори когато се използват в студен и тих въздух. Среден по сила трясък, който бързо се разнесе над равната земя. Нямаше в какво да отскочи, за да създаде ехо. Холанд се срина. Дебелата му шуба прошумоля, а тежестта й наклони тялото му на една страна. Падна на рамо, с извърнато към луната лице. От математическа гледна точка трийсет и осем стотни от инча са по-широки от дупката на 9-милиметровия куршум. По тази причина третото око в челото му изглеждаше малко по-голямо от онова в челото Джанет Солтър. Но лицето на Холанд беше по-широко от нейното, така че симетрията не беше нарушена.

Началникът на полицията Томас Холанд.

Тялото му се отпусна, под главата му се образува локва кръв. Телефонът в джоба му иззвъня.

На третото позвъняване Ричър откри телефона във вътрешния джоб на шубата на Холанд. Натисна зеленото бутонче и го приближи до ухото си.

— Да?

— Холанд? — изкрещя някой. Връзката беше лоша, с много странични шумове. Гласът беше с испански акцент, носов, но не гръден.

Глас на дребен човек.

Платон.

Ричър не отговори.

— Холанд?

— Да — отвърна Ричър.

— Намираме се на петнайсет минути от пистата. Трябват ни светлините за кацане.

Телефонът онемя.

Намираме се? Колко са на борда? Светлини за кацане? Ричър остана неподвижен в продължение на цяла секунда. Не беше видял електрическо захранване на пистата. Нито пък характерните изпъкнали стъклени сфери по протежението й. Беше само една дълга бетонирана ивица. Ако „светлини за кацане“ означаваха фаровете на полицейския Форд, значи Платон нямаше късмет. Защото и двата фара бяха счупени. Но фаровете не могат да покрият трикилометрова писта. Дори да са халогенни, включени на дълги светлини.

Петнайсет минути.

Всъщност четиринайсет и нещо.

Ричър прибра телефона, а после претърси останалите джобове на Холанд. Намери големия Т-образен ключ от вратата на каменната постройка и един стар „Глок 17“. Оръжието на престъплението, което трябваше да бъде изхвърлено. С четиринайсет патрона в пълнителя и един в цевта.

Неговият патрон.

Прибра ключа и пистолета в джоба на шубата си, а после измъкна още един глок от кобура на Холанд. По-нов. Служебното му оръжие. Напълно заредено. Сложи отново ръкавиците си, после събра яките на ризата, куртката и шубата в юмрука си и повлече трупа към най-близката къща. Вкара го вътре и го остави на пода. После забърза към колата.

Тринайсет минути и нещо.

Колата беше увиснала от разрушената къща с муцуната напред. Задницата й беше вътре. Ричър се промъкна странично покрай нея, изправи се на мястото, на което доскоро имаше печка, и отвори багажника.

Беше пълен с най-различни неща от три основни категории. Обичайното автомобилно оборудване, стандартно полицейско снаряжение, старателно подредено в пластмасови тави; плюс всичко останало, разхвърляно отгоре. В първата категория попадаха крик и резервна гума. Във втората — светлоотразителна жилетка, четири червени сигнални ракети, три вкарани един в друг пътни конуса, аптечка за първа помощ, зелена кутия за дребни предмети, две мушами, три ролки полицейска лента, торбичка чисти парцали, метална кутия с ключ за лично оръжие. Третата категория съдържаше дълго и насмолено намотано въже, макари, лебедка, снабдена с рамо и три крачета, запечатани големи торби за смет с неизвестно съдържание.