Лий Чайлд - 61 часа

— Кажете ми как се осъществява проверката на личния състав. Там, в района на затвора.

— Аз я правя — отвърна старецът. — От тук, по радиостанцията. Карам по списъка, а те ми отговарят от колите си. Викам ги по име.

— Какви са резултатите тази вечер?

— Всички са налице и по местата си.

— Отсъстващи?

— Няма.

— Засечки? Колебания?

— Не.

— Кога направихте проверката?

— Започнах със сирените. Отне ми около пет минути. От началото до края.

— Значи се самоидентифицират, така ли?

— Не ви разбрах.

— На практика вие не знаете къде се намират и какво правят — поясни Ричър. — Знаете само дали отговарят или не.

— Питам ги къде се намират и те ми казват. Или на позиция, или близо до нея. Директорът на затвора има пълномощия да ги провери.

— Как?

— Качва се на някоя от вишките и ги наблюдава. Земята е равна, вижда се надалеч. Или се включва на нашата вълна и им прави проверка по радиостанциите.

— Тази вечер направил ли го е?

— Не знам.

— Кой зае позиция последен?

— Не мога да кажа. В началото на проверката всички бяха в движение. В края вече бяха на позиция.

— Според тях.

— Защо трябва да се съмнявам?

— Трябва да се свържете с началник Холанд — въздъхна Ричър. — Мисис Солтър е мъртва.

Ричър тръгна да обикаля безлюдния участък. Общата зала, кабинета на Холанд, тоалетните, стаята със снимките от местопрестъплението, забодени на стената. Рокерът, адвокатът. Седна с гръб към рокера и погледна адвоката. Не му знаеше името, не знаеше нищо за него. Но въпреки това беше сигурен, че е бил в положението на Джанет Солтър. С тази разлика, че бе мъж, а не жена. На заледен междуселски път, а не в приятно отоплена библиотека. Но и двамата бяха обикновени хора, приспани от фалшиво чувство за сигурност, подмамени да се отпуснат. Скоростният лост на неутрална позиция и сваленото странично стъкло в колата на адвоката бяха като удобното кресло и книгата в скута на Джанет Солтър.

Вникни в мотивите им. Опитай да разбереш какви са целите и стремежите им, страховете и нуждите им. Мисли като тях. Гледай като тях. Бъди като тях.

Така бе станало и с двамата. Не частично, не половинчато. Изпитвали са пълно доверие. Отворени докрай в буквалния смисъл на думата. Врати, прозорци, сърца, ум. Не полуразтревожени, не полуофициални, не полуподозрителни.

Бяха изпитвали пълно доверие.

Не всяко ченге можеше да им причини това.

Бил е ченге, когото и двамата са познавали. Срещали са се с него, били са близки с него.

Какво би направила твоята елитна част сега , беше попитал Питърсън.

Отговор: Ричър, Сюзан и всички останали членове на Специална елитна част 110 биха качили краката си на повреденото бюро, а после биха изпратили двама млади и жадни за действие лейтенанти да изготвят подробна карта на живота на жертвите, да направят списък на всичките им познати в болтънския полицейски участък, като ги подредят по степен на близост. После той, тя или който и да било друг от останалите щяха да изработят общ индекс въз основа на този списък и от него щеше да изскочи името, което най-често се повтаряше.

Ричър не разполагаше с двама жадни за действие лейтенанти.

Но в замяна на това разполагаше с алтернативен подход.

Минута по-късно в коридора се разнесоха стъпки. Неритмични. Пошляпване на едната подметка, следвана от влачене на другата. Старецът от рецепцията, който леко накуцваше. Главата му надникна през процепа на вратата.

— Началник Холанд пътува насам — съобщи той. — Напуснал е мястото си в кордона, въпреки че не би трябвало да го прави.

Ричър само кимна.

— Случилото се с мисис Солтър е ужасно — рече старецът.

— Знам.

— А знаете ли кой го е извършил?

— Още не. Никой ли не се е обаждал да докладва?

— Кой да се обади?

— Може би съсед. Имало е изстрел.

— Вътре в къщата?

— Да, в библиотеката.

— Къщите са отдалечени една от друга — сви рамене старецът. — Повечето имат специални стъкла на прозорците срещу бурите. Трипластови. А в нощ като тази всички са били плътно затворени.

Ричър не каза нищо.

— Това е дело на наш човек, нали? — попита възрастният мъж.

— От къде на къде?

— Началник Холанд свика общо събрание малко преди да се включат сирените. Не виждам друга причина за това. Имам предвид адвоката, мистър Питърсън, а накрая и мисис Солтър. Премахнати с лекота, просто ей така. Трябва да е някой от нашите. А после вие попитахте кой се е явил последен на позиция.