Лий Чайлд - Аферата

— Ще ти кажа и още нещо, което изскочи при сравнението на фактите — подхвърли той. — Със сигурност ще ти е любопитно да го чуеш. Шериф Деверо не е лесбийка, защото и тя се оказа част от бройките на Райли. Били са гаджета преди по-малко от година.

После се обърна и тръгна пръв към входната врата на Емелийн Макклачи.

Жената отвори при второто почукване на Мънро. Поздрави ни любезно, но резервирано. Мен ме познаваше от предишната визита, но не и Мънро. Покани ни да влезем едва след като внимателно изслуша представянето му. Озовахме се в малка стаичка с килим на пода и две дървени кресла пред камината. Тясна и претрупана, с нисък таван. Миришеше на готвено. На стената бяха окачени три снимки в рамки — Мартин Лутър Кинг, президентът Клинтън и Розмари Макклачи, подредени по същия начин, по който ги видях в досието на шерифската служба. Последната беше най-хубава. Направо великолепна. Вероятно направена от някой приятел с фотоапарат в слънчев следобед.

Емелийн и аз заехме креслата, а Мънро остана прав на килима. В тясната стаичка изглеждаше не по-малко едър от мен. Не по-малко тромав, смутен и дистанциран. Извади снимката от джоба си и я притисна към гърдите си.

— Мисис Макклачи, искаме да поговорим за приятелите на Розмари — започна той.

— Дъщеря ми Розмари имаше много приятели — отвърна Емелийн Макклачи.

— Имам предвид един конкретен младеж от базата, с когото вероятно се е виждала.

— Виждала?

— Излизала с него. На срещи, ако желаете.

— Дайте да видя снимката.

Мънро се наведе и й я подаде. Тя я обърна към светлината на прозореца и се зае да я разглежда.

— Това ли е човекът, когото подозират за убийството на бялото момиче?

— Не знаем със сигурност, но не можем да го изключим — отвърна Мънро.

— Когато убиха Розмари, никой не ми донесе снимки за разглеждане. Нито пък на мисис Линдзи, когато убиха Шона. Защо?

— Защото армията допусна сериозна грешка — отговори Мънро. — Грешка, която не може да бъде извинена с нищо. Мога само да ви кажа, че ако бях поел случаите тогава, това нямаше да се случи. Същото важи и за мистър Ричър. Но сега не можем да направим нищо друго, освен да ви поднесем извиненията си.

Тя го погледна втренчено, аз също. После очите й се върнаха на снимката.

— Този човек се казва Рийд Райли, капитан от Седемдесет и пети рейнджърски полк. Веднъж Розмари ми каза, че е командир на отряд „Браво“, каквото и да означава това.

— Значи са излизали заедно?

— Близо четири месеца. Тя дори спомена, че обмислят да живеят заедно.

— А той?

— Мъжете говорят какво ли не, докато получат своето.

— Кога приключи историята?

— Две седмици преди да я убият.

— Имате ли мнение по въпроса?

— Мисля, че беше бременна — отвърна Емелийн Макклачи.

За момент в малката стаичка се възцари тишина.

— Майката никога не бърка — промълви Емелийн Макклачи. — Тя изглеждаше по друг начин. Държеше се по друг начин. Дори миришеше по друг начин. Отначало беше щастлива, но после се промени. Не я разпитвах. Очаквах сама да сподели. Когато бъде готова, нали знаете. За съжаление не получи този шанс.

Мънро замълча за миг в знак на уважение, после попита:

— А вие видяхте ли се с капитан Райли след инцидента?

Емелийн Макклачи кимна.

— Да, дойде да поднесе съболезнованията си. Може би седмица след като откриха тялото й.

— Според вас той ли е убил Розмари?

— Вие ще кажете, младежо. Нали сте полицай?

— Мисля, че майката винаги усеща тези неща.

— Розмари казваше, че баща му е важна клечка. Не знаеше точно какъв е. Може би политик. Или нещо друго, при което имиджът има значение. Мисля, че капитан Райли беше доволен да има чернокожа приятелка, но не и бременна приятелка.

Усетихме, че не бива повече да притискаме Емелийн Макклачи. Затова се сбогувахме с нея и излязохме навън.

— Нещата не изглеждат добре — промърмори Мънро.

— Разговоря ли вече с майката на Шона Линдзи? — попитах го аз.

— Не пожела да каже нито дума. Грабна една тояга и ме изгони.

— Достоверна ли е информацията ти за шериф Деверо?

— На сто процента. Били са гаджета, после той сложил точка. Тя не била никак щастлива. После, доколкото мога да преценя, се е хванал с Розмари Макклачи.

— Неговата кола ли е била размазана на прелеза?

— Според орегонската пътна полиция, да. Благодарение на регистрационния номер, който си открил. Синьо шеви, модел петдесет и седма. Абсолютна бракма.

— Той предложи ли някакво обяснение?