Лий Чайлд - Аферата

След това се насочих към Пентагона. Избрах парадния вход, изчаках половината опашка, след което се заковах на място. Тълпата се точеше от двете ми страни, без да ми обръща внимание. Не исках да влизам вътре. Взех назаем писалка от един нетърпелив посетител, подписах формуляра и го пуснах в близката пощенска кутия. После прекосих гробището, излязох през далечния портал и потънах в лабиринта от тесни улички между него и реката.

Бях трийсет и шест годишен мъж, гражданин на една страна, която почти не познавах. Имах да свърша доста неща и да видя много места. В градовете и в провинцията. Сред планини и долини, прорязани от пълноводни реки. Там ме чакаха музеи, музика, мотели и клубове. Закусвални, барове и автобуси. Бойни полета, родни места, легенди и пътища. Възможности да се сдобия с компания или да потъна в самота.

Избрах един от многобройните пътища, които започваха отвъд реката. Напълно произволно, без да се замислям. Единият ми крак остана на тротоара, а другият стъпи на асфалта. После вдигнах палец и зачаках късмета си.