Лий Чайлд - Аферата

— Не ми звучи много вероятно. Това е някъде на Балканите, нали? Там всеки, който притежава коза, се смята за средна класа. И богат, ако притежава две кози. Не е като в Америка.

— Но и не много по-различно от някои части на Америка — отбелязах аз, поглеждайки през прозореца.

— Яд ме е, че не работя във финансовата област — рече Лаури. — Ако бях в такъв отдел, сигурно щях да овладея някои специфични умения — например как да спестявам.

— Свиркай си, поне за известно време ще получаваш помощи за безработни.

— Много ти е весело.

— Имам куп поводи за това.

— Нима? Какво става там при теб?

— Все хубави неща — отвърнах аз и затворих.

Извадих още един долар, пъхнах го между стената и телефона и набрах номера, който исках да набера. Насреща вдигна служителка от Министерството на финансите, която звучеше елегантно, като жена на средна възраст.

— С кого да ви свържа, моля? — попита тя.

— С Джо Ричър, ако обичате.

Разнесе се някакво потракване и стъргане, последвано от минута пълна тишина. През 1997-а дори в Министерството на финансите не използваха фонова музика. После в слушалката прозвуча женски глас:

— Кабинетът на мистър Ричър.

Тази звучеше като млада и умна. Вероятно притежателка на отлична диплома от престижен колеж с блестящи очи, изпълнени с идеализъм. И вероятно хубава. Може би с къса поличка от туид и бяло поло. Брат ми умееше да ги подбира.

— Там ли е мистър Ричър? — попитах.

— Боя се, че няма да е тук през следващите няколко дни. Наложи се да замине за Джорджия. — Каза го така, сякаш му се беше наложило да отлети за Сатурн или Нептун. На невъобразимо разстояние, с нищожни шансове да се върне обратно. — Ще оставите ли някакви координати?

— Съобщете му, че го е търсил брат му.

— Колко вълнуващо! Той никога не е споменавал, че има братя. Всъщност знаете ли, че гласовете ви си приличат?

— Така казват — отвърнах аз. — Няма да ви карам да му предавате нещо, просто исках да го чуя. Ей така, за да проверя как е.

— Той ще разбере ли кой от братята му се е обадил?

— Надявам се, защото има само един.

Излязох навън веднага след този разговор. Братът на Шона продължаваше самотната си вахта. Помахах му. Той ми отговори, но не помръдна. Очите му бяха все така отправени към далечния хоризонт. Поех по обратния път и не след дълго завих наляво, към града. На известно разстояние от прелеза чух боботенето на автомобилен двигател зад гърба си, последвано от кратко включване на сирена. Като любезен поздрав. Обърнах се в момента, в който Деверо спря до мен. Тихо и плавно. Секунда по-късно вече седях до нея. Делеше ни единствено калъфът на дългата пушка.

— Доста дълъг обяд. — Това беше първото нещо, което ми дойде наум. Трябваше да прозвучи описателно, но тя го възприе другояче.

— Ревнуваш ли?

— Зависи от менюто, което са ти предложили.

— Основното ястие беше крехко телешко с хрян и печени картофи. Приготвено наистина много добре. Трябва да ти е познато. Все пак сума време си се хранил в офицерски столови.

— А как премина разговорът?

— Беше предизвикателен.

— В какъв смисъл?

— Първо ти. Разкажи ми какво прави, докато ме нямаше.

— Аз ли? Моето обедно меню се състоеше от зелен хайвер.

— Как така?

— Върнах се при смачканата кола. Имах заповед да унищожа регистрационната табела, но нея вече я нямаше. Мястото беше основно прочистено. Сутринта там е поработил доста народ. Стигнах до заключението, че ти беше права. Край оградата на Келам има много следи от армейски ботуши, което говори за изграждането на забранена зона. Собствениците им са получили заповед да разчистят мястото, защото някой в Пентагона е стигнал до заключението, че аз няма да го направя.

Деверо мълчеше.

— После си направих една дълга разходка — добавих.

— Видя ли купчината чакъл?

— Още сутринта я видях. Върнах се да я огледам по-отблизо.

— Като си мислеше за Джанис Мей Чапман?

— Очевидно.

— Случайност, нищо повече — поклати глава тя. — Каквото и да си мислят някои хора, изнасилванията на бели жени от чернокожи в Мисисипи се случват изключително рядко.

— Може би някой бял я е замъкнал там.

— Малко вероятно. Би рискувал да го видят поне стотина души.

— Там е било открито и тялото на Шона Линдзи. Поговорих си с братчето й.

— Че къде другаде да го открият? Изоставен строеж, удобен за целта.

— Там ли са я убили?

— Едва ли. Нямаше кръв.

— На мястото или по нея?