Лий Чайлд - Аферата

Срещнах погледа на Деверо и свих рамене. В смисъл че бе по-добре аз да му го кажа, защото, за разлика от нея не възнамерявах да поддържам бъдещи контакти с него.

— Не харесвам поведението ви — изръмжа Мириам.

— Аз пък не харесвам двайсет и седем годишни жени, проснати върху маса за аутопсии. Ще ни помогнете ли или не?

— Не съм патолог — отвърна той.

— Аз също — уверих го.

За момент Мириам остана неподвижен, после въздъхна, пристъпи към масата и хвана безжизнената ръка на Джанис Мей Чапман. Внимателно огледа китката, след това пръстите му я опипаха от двете страни и се плъзнаха по-нагоре към подутината.

— Имате ли някаква хипотеза? — погледна ме той.

— Била е завързана за китките и глезените. Превръзката е започнала да протрива кожата й, но тя не е живяла достатъчно дълго, за да се получат отоци. Такъв процес обаче със сигурност е започнал. Вследствие на пристягането в тъканта е останало малко количество кръв, повечето е изтекла. Поради тази причина нараняванията приличат на лека издутина.

— С какво е била завързана?

— Не с въже. Може би с колани или ремъци. Нещо широко и плоско. Може би копринен шал върху подплънки или нещо подобно.

Мириам мълчаливо мина покрай мен и се насочи към долния край на масата да разгледа глезените на Чапман.

— Когато я докараха тук, беше с чорапогащник — каза той. — Съвсем здрав, без никакви дупки или бримки.

— Това е заради подплънките. Може би са използвали дунапрен, но със сигурност е била вързана.

— Не е изключено — кимна след известен размисъл Мириам.

— А колко е правдоподобно?

— Прегледът постмортем си има своите ограничения — каза той. — Сигурен е само когато е подкрепен от свидетелски показания.

— Как си обяснявате пълното обезкървяване?

— Може би е била хемофиличка.

— А ако не е била?

— В такъв случай единственото обяснение е гравитацията. Провесили са я с главата надолу.

— С колани и каиши или с подплатени по някакъв начин въжета?

— Не е изключено — повтори Мириам.

— Обърнете тялото.

— Защо?

— Искам да видя охлузванията.

— В такъв случай ще трябва да ми помогнете — рече докторът.

Съгласих се.

Човешкото тяло е самолекуваща се машина, която действа на мига. Кръвта се втурва към всяко увредено място на кожата и веднага се залавя за работа, независимо дали става въпрос за порязване, сцепване или охлузване. Червените кръвни телца започват да плетат и усукват влакнеста матрица на повърхността на раната, а белите усърдно издирват и ликвидират микробите и патогените под нея. Този процес стартира в момента на получаване на нараняването и продължава толкова часове или дни, колкото са необходими за възстановяване целостта на кожата. Съпътства се от ограничено възпаление около мястото, където се води битката с инфекцията.

Долната част на гърба на Джанис Мей Чапман беше обсипана с червеникави точици, такива имаше по задната част на бедрата и горната част на ръцете, малко над лактите. Те представляваха миниатюрни ранички, почти безцветни от източената кръв, хаотично разпръснати и сякаш причинени от малки подвижни предмети със същите размери, нито остри, нито особено тъпи.

Класически пример за охлузване.

— Колко стари са тези ранички според вас? — попитах аз, извръщайки глава към Мириам.

— Нямам идея — отвърна той.

— Хайде, докторе — настоях аз. — Със сигурност и преди сте лекували подобни охлузвания. Или може би не? Каква е специалността ви? Може би психиатрия?

— Не, педиатър съм — каза той. — И, честно казано, нямам представа какво правя тук. Никаква представа за тази област на медицината.

— Децата постоянно се нараняват. Трябва да сте виждали стотици случаи като този.

— Това е сериозна работа. Не мога да рискувам с голи предположения.

— Ами опитайте с обосновани.

— Четири-пет часа преди смъртта — рече той.

Кимнах — бях съгласен с мнението му. Коричките върху раните бяха плътни, но недостатъчно дебели. Процесът на образуването им е бил рязко прекъснат от спирането на сърцето и мозъчната смърт, сложили точка на метаболизма.

— Определихте ли часа на смъртта? — попитах.

— Това не е лесна работа — въздъхна Мириам. — На практика е невъзможна. Обезкървяването пречи на нормалните биологични процеси.

— Приблизително?

— Няколко часа преди да я докарат тук.

— Колко?

— Повече от четири.

— Това е очевидно от охлузванията. Колко повече от четири?