Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Мислите му бяха прекъснати от авторитетния глас на джипиеса, който обяви: „Крайната ви дестинация е вдясно“. Знакът, точно до безупречната асфалтова алея, обявяваше само „Уилоу рест“, без да обяснява дейността на фирмата. Гърни зави и подкара по алеята през широко отворената порта от ковано желязо в средата на яркожълта тухлена стена. Чудесно поддържаните растения и лехи с цветя от двете страни на входа създаваха впечатление не за гробище, а за луксозен недвижим имот. Алеята водеше право до малък паркинг пред постройка в стила на английските имения. Саксиите по первазите на прозорците бяха отрупани с виолетови и жълти теменужки; самите прозорци бяха старомодни и малки и му напомниха за странната, но създаваща уют естетика на един много известен художник, чието име така и не беше успял да запомни. До павираната пътека, водеща от паркинга до вратата на имението, имаше табела с надпис „Информация за посетителите“.

Когато Гърни тръгна по пътеката, вратата се отвори и на широкото каменно стъпало се появи жена, която като че ли още не го бе забелязала. Беше небрежно облечена, сякаш се канеше да работи в градината, за което подсказваха малките ножици в ръката й.

Гърни предположи, че е в средата на петдесетте. Най-забележителната й черта бе косата, която беше чистобяла и оформена в къса прическа, на пластове, с извити кичури на челото и бузите. Спомни си, че майка му бе имала такава прическа, беше излязла на мода, когато той беше още дете. Дори си спомни как я наричаха: „артишок“. Думата предизвика неловко чувство в него.

Жената го погледна изненадано.

– Съжалявам, не съм чула колата ви. Излязох да се погрижа за някои неща. Аз съм Полет Пърли. С какво мога да ви помогна?

По време на пътуването си до Лонг Фолс Гърни бе обмислил различни варианти за отговаряне на въпроси, свързани с причината за посещението му, и бе решил да избере подхода, който мислено наричаше „минимална честност“ – което означаваше да казва достатъчно голяма част от истината, за да не бъдат хванат в лъжа, но да я поднася по начин, който не събужда ненужни подозрения.

– Не съм съвсем сигурен – усмихна се той невинно. – Възможно ли е да огледам гробището?

Лешниковите и незабележителни на пръв поглед очи на жената го огледаха преценяващо.

– Идвали ли сте тук преди?

– За първи път идвам. Но имам сателитна карта, принтирана от Гугъл.

По лицето на жената премина сянка на скептицизъм.

– Почакайте за миг, ако обичате.

Обърна се и тръгна към имението. Секунди по-късно се върна с цветна брошура.

– Просто в случай че вашата Гугъл карта не е достатъчно ясна – това може да ви е полезно. – Млъкна за миг. – Мога ли да ви насоча към мястото за последен отдих на ваш приятел или роднина?

– Не. Но ви благодаря. Денят е толкова хубав, че предпочитам да пообиколя и да го намеря сам.

Жената погледна притеснено към небето, което бе наполовина ясносиньо, наполовина покрито с облаци.

– Споменаха, че може да вали. Ако ми кажете име...

– Много сте мила – прекъсна я Гърни, отстъпвайки назад, – но ще се оправя.

Върна се на малкия паркинг и видя на отсрещната му страна павиран път, който минаваше под дървена пергола, обвита с розови цветя, до която имаше табела с надпис „Вход за пешеходци“. Докато минаваше през него, се обърна назад. Полет Пърли все още стоеше пред къщата и го следеше с поглед, издаващ едновременно любопитство и притеснение.

Не му беше нужно много време, за да разбере какво е имал предвид Хардуик с описанието „доста особено“. Мястото не приличаше на нито едно гробище, което беше виждал. И същевременно в него имаше нещо познато, можеше да се закълне в това.

Основното трасе, по което се минаваше, представляваше нежно виеща се павирана алея, минаваща успоредно на ниската тухлена стена, която обграждаше имота. От нея към центъра на гробището, на равни разстояния една от друга, тръгваха по-малки пътеки, разделени с пищно избуяли рододендрони, люлякови храсти и бучиниши. От тези пътеки се отклоняваха други, още по-малки, всяка от които водеше – също като алея пред входа на къща – до окосен тревен парцел с размера на малко дворче, отделен от съседите си с редица от високи до кръста спиреи 1и лехи от кремове. Във всеки от тревните парцели, в които влизаше, имаше по няколко мраморни надгробни плочи, като на всяка бе изписана само една дата вместо традиционните дата на раждане и дата на смърт.

До всеки парцел имаше обикновена черна пощенска кутия с изписано отстрани фамилното име. Гърни отвори няколко кутии, докато обикаляше по пътеките, но не намери нищо в нито една.