Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Джордж Оруел

106

СЪБОТА

ТОРИНО

Още от дете Марио Сакони винаги спи на отворен прозорец. Ако е затворен, усеща безпокойство и не може да заспи. Задушава се. Изпитва клаустрофобия. Заради този навик много момичета недоволстват от студа в спалнята му, но това никога не е било проблем за привлекателния генетик.

Снощи пак си легна с отворен прозорец и красива стажантка от Бразилия, плътно притисната до него, за да се възползва от телесната му топлина. Зората вече настъпва зад буйната гора около дома му. Но когато отваря очи в розовата светлина, той осъзнава, че е допуснал голяма грешка.

– Buongiorno 1 – казва непознатият, облечен в черно мъж, застанал до леглото му.

– Vaffanculo! 2 – изругава Сакони и се опитва да седне.

Дръпва лявата си ръка и усеща, че е вързана. Дясната – също. Той трескаво се оглежда за любовницата си.

– Къде е Бенедета?

– В банята – отговаря монахът, като кимва назад. – Ще я доведа след малко.

Сакони е чел за престъпниците. Как понякога прибягват до физическо или сексуално насилие, ако ги предизвикаш. Най-добре да запазиш спокойствие и да не ги дразниш. Да не направиш така, че един обикновен грабеж да прерасне в нещо по-опасно.

– Вижте, не искам никой да пострада. Вземете каквото искате. Ключовете от мерцедеса са в панталона ми на онзи стол. В сейфа има пари. Ще ви дам всичко.

– Роберто Кракси.

Името го кара да замълчи.

– Кракси е причината да съм тук.

– Не разбирам.

Монахът се приближава; поглежда го с черните си очи през дупките на плетената маска, която носи.

– Напротив, знаеш. Ти си Марио Сакони. Кракси ти е платил за нещо, което не е трябвало да правиш. Ти си злоупотребил с властта си, с дарбите, които ти е дал Господ.

– Не, не. Грешиш.

Погледът на монаха издава увереност, че не греши. Той се отдалечава от леглото и отива в банята. Връща се с голото момиче в ръце. Едва когато пуска малкото ѝ разтреперано тяло на леглото, Сакони вижда, че ръцете и краката ѝ са вързани зад гърба. Устата е залепена с дебело тиксо. Бенедета започва да се гърчи.

– Роберто Кракси ти е платил, за да изследваш нещо – нещо много ценно. Искам да ми дадеш резултатите от изследванията и всички проби, които са ти останали.

– Грешиш. Кълна се в Бог, че не знам за какво говориш.

Юмрукът се стоварва неочаквано върху лицето му. Сакони изпищява от болка. Носът му е счупен. В устата и по бузите му потича кръв.

– Не споменавай напразно името Господне.

Монахът бръква в черния си панталон и изважда дълъг, тънък предмет, красиво инкрустиран със седеф. Натиска едно копче и петнайсетсантиметровото острие, което се появява, разсейва всички съмнения за предназначението на предмета. Ефрем приближава стилета пред очите на Сакони, за да му покаже колко е остър и смъртоносен. Сяда на леглото, хваща Бенедета за врата и я дръпва към любовника ѝ. Изтегля косата ѝ назад така, че да гледа Сакони в очите. Сега нейният страх се слива с неговия.

– Така. Ще ми кажеш ли сега за изследванията?

Сакони още се колебае.

Ефрем допира върха на острието до нежната кожа под дясното око на момичето. Вглежда се в лицето на учения. Веднага вижда, че му е безразлично. Този човек не е герой и между него и момичето няма любов. Монахът я блъсва. Чува как се изтъркулва през леглото и пада на твърдия под.

Неочаквано Ефрем пробожда със стилета лявата буза на Сакони.

Очите на учения се изпълват с ужас много преди мозъкът му да регистрира болката.

Ефрем бавно издърпва стилета. Запушва с ръка устата на Марио, за да заглуши стоновете му. Една капка кръв от върха на острието попада в очите на генетика.

– За последен път те питам. Кажи ми какви изследвания направи за Кракси.

1Добро утро (ит.) – б. пр.

2Мамка му (ит.) – б. пр.

107

– Събуди се приятелю.

Ник чува гласа, но не е достатъчно разсънен, за да отговори.

– Трябва да действаме, хайде – настоява Гория, като поставя ръка върху рамото му. – Ник, трябва да тръгваме. Събуди се.

Каракандес се надига на лакти. Примижава на ярката светлина, когато Гория дръпва пердетата. С два пръста прогонва съня от очите си.

– Буден съм. Дай ми само минута да се окопитя.

– Правя кафе и яйца, после трябва да тичаме. – Гория излиза от стаята. – Няма време.

– Разбрано.

Олюлявайки се, Ник се добира до банята. Чувства се полупиян. Отива до тоалетната, после застава под душа. Отначало водата е твърде студена, после твърде гореща, след това пак твърде студена. Накрая се насапунисва и се пъхва под редуващата се ту ледена, ту вряла струя. Часовата разлика и недоспиването го скапват.