Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Това е лъжа, разбира се. Но тя знае, че ако не се свърже с него бързо, съвсем ще го изгуби. А това не бива да се случва. Не сега. Не и след снощните събития.

Капитан Джорджо Фуско ѝ дава знак през прозореца на кабинета си, разположен точно срещу бюрото ѝ. Това е един от рисковете да си винаги пред погледа на шефа. Карлота зарязва заниманията си и вяло отива при него. Наднича през вратата.

– Капитане?

– Влез. – Той кимва към мъж със сив костюм и късоподстригана черна коса, който седи в ъгъла на черно кожено кресло. – Това е Паоло. Работи в ръководството на РОС и е мой близък приятел.

Непознатият кимва учтиво:

– Ciao .

Немигащите му кафяви очи не показват особен интерес към нея.

Фуско отива при вратата и проверява дали е добре затворена. После казва:

– Роберто Кракси е бил забелязан в Торино вчера.

– Това не е новина, господин капитан. Известно ни е, че той и жена му наскоро са се прибрали във вилата си. Поставени са под наблюдение.

– Засякохме го на охранителните камери с помощта на софтуер за лицево разпознаване – намесва се Паоло.

Бръква в джоба на сакото си и изважда няколко цветни снимки. Разперва ги като ветрило и ги показва на Карлота. Тя поглежда снимките.

– Какво е правил?

– Изтеглил е пари от банкова сметка, за чието съществуване не знаехме, и вероятно е правил и други неща. – Паоло отделя няколко снимки. – Докато хората ни стигнат на място, беше изчезнал.

– Във вилата ли се е върнал?

Паоло свива рамене:

– Може би. Вчера нямахме достатъчно свободни хора.

– Министър-председателят беше в съда – обяснява с усмивка капитанът. – Още обвинения за секс с непълнолетни и корупция.

– Проверихме вилата на Кракси преди час – казва другият мъж. – Празна е, но Кракси и жена му са били там през последните двайсет и четири часа.

– Пак ще го засечем – обещава Карлота, като се старае да звучи уверено.

– Не съм толкова сигурен. – Паоло посочва с пръст една от снимките в ръката на Капелини. – Познавате ли този човек?

Тя поглежда мургавия мъж със спортна фигура и черен анорак.

– Ето го пак двайсет минути по-късно, с червено яке – добавя Паоло, като показва друга снимка.

Тя ги оглежда и поклаща глава:

– Не съм го виждал досега.

– Не е ли дошъл с американеца, когото имате за задача да забавлявате?

– Не, доколкото знам. Лосанджелиският полицай пристигна сам.

Капитанът добавя:

– Но тук му помага един местен частен детектив, когото познаваш. Фабио Гория.

Паоло вдига вежди:

– Способен полицай. Жалко, че го изгубихме.

– Какъв е според вас този чужденец? – пита Карлота, като му връща снимката.

– Голям проблем. Това е той. Ако не се беше доближил толкова много до Кракси, нямаше да го забележим. Засякохме го със софтуера за разпознаване – без тази техника щяхме да го пропуснем.

Мобилният телефон на Карлота иззвънява. Тя вдига, без да пита за разрешение:

– Si.

Двамата мъже се вглеждат в лицето ѝ, опитват се да разберат какво става. Тя закрива апарата с ръка и обяснява:

– Гория и американецът са пред дома на Марио Сакони, учен от Sezioni Investigazioni Scientifiche 3. Изглежда, че се канят да влязат с взлом.

3Отделът за научни изследвания към РОС, специализиран в предварителен оглед на местопрестъплението. – б. р.

109

Черният метален водосток е добра стълба. Монтиран е по времето, когато собствениците са се бояли повече от проливните дъждове, отколкото от обирджии, и се намира достатъчно близо до отворения прозорец, за да позволи на Гория да се качи и да стъпи на каменния перваз.

Той предпазливо се промъква по перваза и вижда, че в леглото има мъж и жена. За секунда си помисля, че спят, но после забелязва червената река, която ги разделя. Завърта се странично, опира се на рамката и застава на коляно. Като притиска длани в стъклото, леко повдига прозореца, провира крак през процепа и се прехвърля в стаята.

Мъжът е откъм по-близката страна. Проснат по гръб. С извита наляво глава. Ръцете му са вързани за рамката на леглото, а гърлото – прерязано. Жената е от дясната му страна. Свита. Ръцете и краката ѝ са вързани зад гърба. Дългата черна коса едва скрива смъртоносната рана на врата ѝ.

Гория се прекръства. Прекрачва купчината завивки на пода и се вглежда по-внимателно в трупа на Марио Сакони. Цялото му лице е в кръв. Изглежда, че носът му е счупен, но има една по-странна рана – дълбоко пробождане през лявата буза. Бившият карабинер има достатъчно опит, за да прецени, че е оставено от тънка кама – стилет. Гърлото е прерязано със същото оръжие. Разрезът е съвършен. С хирургическа точност. Професионално изпълнение.