Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Тя се обръща и отново изкрещява през процепа. Две от трите врати на етажа се отварят.

– Стига си крещяла! – изревава Холи Каниф, яка съседка, която се показва по комбинезон.

Джени отново се свлича на земята.

– Тя е вътре, знам, че е там и се е случило нещо.

– Тая курва сигурно пак се е надрусала и кърти – изръмжава Каниф. – Я се омитай и ни остави да почиваме. Цяла нощ съм работила.

– Да го духаш! – наругава я Джени и ѝ показва среден пръст.

Мъжът на Каниф, Кийган, също се показва на вратата, по мръсносив потник и боксерки.

– Какво става?

– Ким ми е приятелка. Тревожа се за нея.

– И к’во?

– Мисля, че е вътре, и е пострадала.

– Дръпни се. – Кийган Каниф оглежда вратата. – Направи място.

Джени се измъква настрани. Кийган се прицелва в ключалката и я изритва със засилка. Тя удържа и той почти се пльосва по задник.

– Мамка му.

– Откажи се, мечо. Сигурно се е запила някъде. – Холи Каниф махва към Джени. – Тая смахната кучка само си въобразява.

Кийган обаче не смята да се отказва. Гордостта му е наранена, пък и не се случва всеки ден да разбиеш нечия врата, без ченгетата да те окошарят. Този път той се засилва по-отдалеч и с по-голяма скорост. Блъска вратата с рамо и тя се отваря. Кийган се сгромолясва в стаята. Пльосва се по очи върху мръсния килим. Жена му влиза след него, следвана от Джени и стария Добс, който също е излязъл да види каква е тази гюрултия.

– Как смърди! – възкликва Холи Каниф, закривайки нос с ръка, докато помага на мъжа си да се изправи.

Джени минава покрай тях и влиза в дневната. Ким я няма. Проверява в малката кухня и къта за хранене. Тъпата кучка може да е заспала пияна на пода. Нищо. Джени започва да се чувства неловко. Тая крава Холи май е права. Ким е отишла да купонясва с някой тип.

Отваря спалнята. На пода има тяло. Труп. Увит от глава до пети с белия чаршаф от леглото на Ким.

112

ТОРИНО

Двама карабинери вкарват Фабио Гория в стаята за разпити и го оставят да се поти вътре.

Не е арестуван, но той знае, че това лесно би могло да се промени. Влизане с взлом, незаконно притежание на оръжие, укриване на улики, замърсяване на местопрестъплението – всеки дилетант може да намери основание за задържането му.

След близо трийсет минути тягостната тишина е нарушена от изщракването на металната ключалка. Карлота Капелини влиза и го поглежда със смразяващ поглед. Мълчаливо се настанява на черния пластмасов стол срещу него и поставя бележник и химикалка върху закованата за пода маса.

– Къде е Ник Каракандес?

Гория се опира с лакти на масата и се вглежда в лицето ѝ, докато разсъждава над въпроса. Странно, че започва точно с това. Не с Какво правехте в къщата на Марио Сакони? Не дори с Какво знаете за двата трупа на горния етаж?.

Ник.

Острието на карабинерите се интересува най-много от местонахождението на американското ченге.

Защо? Какво се опасяват, че ще направи или каже?

Гория се обляга назад.

– Не знам. Поиска ключовете от колата ми, аз му ги дадох и той тръгна нанякъде.

– Защо?

– Какво защо?

Тя го поглежда раздразнено:

– Защо му дадохте ключовете и защо тръгна толкова бързо?

– Дадох му ги, защото е приятел на един мой приятел. А тръгна, предполагам, защото не е искал да остане.

– Ако продължавате така, ще ме принудите да...

– Какво? – Той я поглежда насмешливо. – Да ми повдигнете обвинения? – Свива рамене. – И двамата знаем, че вече сте решили дали да го направите. Нищо от това, което ще кажа, няма да промени този факт.

От вратата се чува гласът на капитан Фуско:

– Ами ако отнемем разрешителното ти за частен детектив, Фабио?

Гория запазва спокойно изражение:

– Хората, които използват услугите ми, не се интересуват дали имам разрешително или не, Джорджо. – Усмихва се. – Дори може би ще ми плащат повече, ако научат, че съм запазил професионална тайна пред карабинерите.

– Имаш право – с усмивка признава Фуско. Сяда на ръба на масата и поглежда частния детектив. – Но ако те обвиня в убийство, в двойно убийство, това би било съвсем друга работа.

– Така е. Но ще е грешка. Знаеш много добре, че не съм убил Сакони и момичето. Криминалистиката ще го докаже. Двете тела вече се бяха вкочанили, а мога да докажа, че съм бил вкъщи в часа на смъртта им.

– Как? – Фуско свива рамене. – По записите от охранителната система в дома ти, на които се вижда в колко часа влизаш и излизаш? Едва ли. Те вече са иззети.