Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Избърсва се и облича чиста мека памучна риза в синьо каре, синьо горнище с качулка и дънки „Гап“. Взема блекберито си от нощното шкафче и написва имейл на лейтенант Капелини:

Карлота,

Тази сутрин няма да съм в стаята, затова недей да идваш. Снощи малко се напих с едни хора, с които се запознах в хотела, и се оказах в другия край на града. Ще ти се обадя следобеда да се уговорим.

Благодаря.

Приятен ден.

Ник

Натиска бутона за изпращане и влиза в кухнята, където Гория тъкмо изсипва бъркани яйца и пушена сьомга от един тиган в чиниите.

– Сипи си кафе. – Махва към стъклена кана с вряла кафява течност. – В хладилника има мляко и сметана.

– На теб да ти сипя ли?

– Si . Чисто.

Ник взема две бели чаши от една полица и сипва кафе. Двамата сядат на пейки до дълга талашитена маса с изглед към голяма продълговата поляна с дървета от двете страни. Това е градина на мъж, който живее сам. Няма цветя, няма украса, само трева, която можеш набързо да окосиш и да седиш на нея, когато имаш време за мързелуване.

Снощи не успяха да вечерят и сега Ник е по-гладен, отколкото очакваше.

– Яйцата са много вкусни.

– Grazie . Италианските момчета се учат да готвят добре.

– Един ден от теб ще стане добра домакиня.

– Много смешно. Яж бързо. Трябва да действаме, за да не съжаляваме, че сме спали.

И двамата са изтощени, но знаят, че се надбягват с времето. Ако похитителят на Кракси се е добрал до същата информация, която те научиха от Ерика, със сигурност скоро ще стигне до учения, на когото бившият карабинер е дал да анализира ДНК от плащаницата.

В шест и четиридесет и пет Ник и Фабио вече пътуват на югоизток по улица „Антонио Киеза“ и булевард „Гарибалди“. Малко след седем излизат на Северната околовръстна магистрала и доста бързо стигат до пункта за таксуване по посока Милано, където голям камион е спукал гума. Шосето е покрито с гумени парчета. Ядосани шофьори свирят с клаксоните, докато минават покрай закъсалата машина като рибни пасажи, заобикалящи тромав кит.

В 7,15 излизат при Кивасо, а когато тихо затварят вратите и тръгват към малка самотна къща в края на грамадно имение, вече е 7,35.

– Онзи замък отзад – обяснява Фабио, като посочва постройка с червени тухлени стени и зелени капаци на прозорците – се казва „Кастането По“. Това е родният дом на Карла Бруни.

Ник поглежда безупречно поддържаното имение.

– След като си отрасла на такова място, изглежда логично да се омъжиш за президент, за да запазиш начина на живот, с който си свикнала.

– Но точно пък за Саркози? – Гория свива рамене и продължава към къщата. – Не мога да си обясня защо една красива италианка би избрала френски гном.

Отваря черната метална порта и двамата се приближават по алеята, постлана с кехлибареножълти камъчета, до триетажната къща с прекрасна гледка към тучните торински възвишения и околните лозя.

Италианецът кимва към черния „Мерцедес SLK“ от едната страна.

– Това е неговата кола. Значи си е вкъщи.

Ник протяга ръка към кръста си и опипва пистолета, който снощи получи от частния детектив.

Гория вдига огромната месингова халка, висяща по средата на лъскавата черна врата, и почуква силно. Бръква в джобчето на якето си и изважда фалшива служебна карта.

– Карабинери! Signore Сакони, отворете!

Ник се отдалечава от вратата и тръгва около къщата. Надниква през прозорците на долния етаж, после се връща отпред.

– Няма признаци на живот, но на втория етаж един прозорец е отворен.

Гория прибира картата за самоличност и поглежда водостоците и перголата. Досеща се какво трябва да направи.

108

ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА КАРАБИНЕРИТЕ, ТОРИНО

Лейтенант Карлота Капелини се чувства като претоплен труп. Почти цяла нощ не спа – успя да задреме едва след като видя фирмената кола на Фабио Гория да взема Ник Каракандес от хотела и да пристига пред дома на частния детектив.

Сега отново е на работа. Подрежда бюрото си. Прочита докладите на екипа за наблюдение и научава, че американецът и новият му италиански приятел току-що са тръгнали от Торино към една къща в околностите на Кивасо. Поглежда компютъра и пак прочита пълното с глупости съобщение на Каракандес, в което той обяснява как се бил напил извън града и щял да ѝ се обади по-късно. После набира номера му от стационарния телефон на бюрото си.

– Buongiorno , Ник. Пак съм аз, Карлота. Обади ми се, ако обичаш, възможно най-скоро. Имам важна информация.