Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Джей Джей се плъзга покрай нея, подпира се на лакът и поставя пръсти върху слепоочията ѝ. Вглежда се в безжизнените очи и казва нещо, което никога досега не е изричал:

– Обичам те.

Усещането е прекрасно. Самото изричане на тези думи го кара да се чувства добре. Това е божията воля. Бог е любов. Бог му изпрати Ем. Тя е негова. Доближава устни до лицето ѝ.

– Да, Ем, обичам те. Много те обичам.

35

ВАТИКАНЪТ

Двама швейцарски гвардейци придружават специалния съветник през Cortile de Sisto V , двора на Сикст V – бившия свинар, превърнал се в папа. Ботушите им чаткат насечено по каменното стълбище към Апостолическия дворец. От седемнайсети век досега десетте стаи отпред, включително медицинския кабинет, образуват така наречения appartamento nobile – официалната зимна резиденция на Светия отец.

Папският секретар превежда Андреас Патикос през вестибюла и го оставя в малкия кабинет. Верният грък познава Светия отец от трийсет години. Той е неговите очи и уши във външния свят. Андреас започва да крачи нервно, докато вратата не се отваря. Старият му приятел влиза.

– Ваше Светейшество. – Гъркът се покланя. – Надявам се, че сте добре.

Старият папа се усмихва:

– Доколкото един старец на осемдесет може да е добре. Казал си на секретаря ми, че носиш спешна новина.

– Така е – изражението му се променя. – И се опасявам, че не е добра.

Папата се настанява на стол с висока облегалка.

– Спешните новини рядко са добри.

– Писателката – мъртва е.

Вестта видимо разстройва Отеца.

– Мир на духа ѝ – прекръства се. – При какви обстоятелства е починала?

– Намерили са я в океана близо до мястото, където живее в Америка. Не е произшествие. От достоверен източник научихме, че лосанджелиската полиция разследва смъртта ѝ като убийство.

Папата навежда глава и се замисля. По-късно ще се моли за душата ѝ. Ще се моли и най-лошите му опасения да не се окажат верни.

Съветникът не споделя повече подробности, особено по-кървавите – за изтръгнатото око, за следите от мъчения. Негово Светейшество вдига глава. Бледите му очи, видели толкова много грях и толкова много мъдрост, се втренчват във верния му служител.

– Андреас, ако разполагаш със знание, което би могло да помогне за залавянето на убиеца, трябва да го съобщиш на полицията.

– Разбирам, Ваше Светейшество.

– Църквата стори много, за да обедини различните фракции, модернистите и консерваторите, но не може да поддържа екстремистите.

– Ваше Светейшество...

Папата го прекъсва, като вдига ръка:

– Те имат добри намерения, но са прекалено фанатизирани. Трябва да сме научили този урок от историята.

Гъркът отстъпва пред този аргумент:

– Така е, Ваше Светейшество.

– А за другото... Затворихме ли вече тази глава?

– Мисля, че не – отговаря Патикос, като присвива очи. – Боя се, че точно обратното. Заради това нещастие страниците вероятно ще останат отворени – за известно време.

36

ЛОС АНДЖЕЛИС

В пет сутринта Мици започва новия си живот.

Прибира уискито, сварява си прясно кафе и преглежда сметките, чието плащане не може да отложи, и бележките, които ѝ напомнят, че трябва да плати таксите за извънучилищните занимания на момичетата. Това сломяващо волята занимание ѝ напомня, че дъщерите ѝ ще ходят на ски през уикенда, а срокът за плащане на последната вноска отдавна е изтекъл. Тя няма пари, но някак трябва да намери. Струва ѝ се важно да ги изпрати далеч от дома точно в този момент. Екскурзията до Маунт Болди ще им се отрази добре.

Мици пуска домашния лаптоп и издирва още две неща, които трябва да свърши. Ключар. И адвокат. Всички механизми на вратите и прозорците трябва да се сменят. Днес, още тази сутрин. Няма да е евтино, но не търпи отлагане. Освен това има нужда да говори с някого, който да се погрижи за всички неприятни подробности за развода и за неизбежната битка да запази малкото, което ѝ е останало.

Онзи мръсник ѝ отне самоуважението – няма да му позволи да ѝ отнеме и дома.

Мици бързо се връща на горния етаж и поглежда в стаята на момичетата. Те все още спят. Хубаво. Може би здравият сън ще изтрие част от ужаса на изминалата нощ. Тя отива боса в спалнята и сваля един прашен куфар от гардероба. Двайсет минути по-късно сяда върху него, за да притисне всички дрехи, обувки и лични вещи на съпруга си, които успя да напъха вътре. Останалите ще прибере в торби и ще занесе в гаража, за да си ги вземе, когато нея я няма. Едно е сигурно – той вече няма да стъпи в тази къща.