Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Влиза в банята и събаря самобръсначката, пяната за бръснене, дезодоранта и нокторезачката му в едно пластмасово кошче, после застава под душа, за да отмие мръсотията от снощното преживяване. Ще започне на чисто. Колко точен израз! Избърсва се и оглежда жестоките ожулвания от колана върху тялото си. Ще изчезнат. С времето ще избледнеят и спомените, мъчителните съмнения и страхът, които сега се опитват да разсеят вниманието ѝ.

Облича се за работа. Днес ще сложи ярки цветове – смела заявка и сигурна стъпка към бъдещето. Яркожълта блуза, крещящо сини панталони и сако в същия цвят. Твърде набиващо се на очи наистина. Твърде ваканционно, твърде пъстро. Но майната му. Тя има нужда от силата на цветовете, от този извор на енергия, за да изкара деня. До тръгването на момичетата за училище има още два часа, затова Мици сяда в кухнята и влиза в интернет. Първо проверява новините. После клюките. Отегчена от еднообразната информация, въвежда „Торинска плащаница“ в търсачката. За части от секундата излизат половин милион резултата. Впечатляващо. Да можеше и мъжете да работят толкова ефикасно, колкото интернетските търсачки. Остави мъжа сам и няма да намери дори собствения си портфейл, камо ли четиристотин деветдесет и девет хиляди различни неща. Интернет търсачките сигурно са от женски пол.

Има множество псевдорелигиозни сайтове; отделна страница, посветена на артефакта, и естествено информация от обичайните заподозрени Уикипедия, Би Би Си и Си Ен Ен. Мици отваря Уикипедия и за първи път вижда мистериозната снимка, която толкова е обсебила Тамара Джейкъбс.

Текстът отдолу обяснява, че снимките са направени през 1898 г. от италианския адвокат и любител фотограф Секондо Пиа. Прави ѝ впечатление колко по-ясен е негативът в сравнение с позитива. Трудно е да повярва, че това е една и съща снимка. Мици отваря едно чекмедже и изважда химикалка и бележник. Отваря на нова страница и започва да си води записки, докато прехвърля различните сайтове:

• Плащаницата представлява голямо ленено платно, върху което личат очертанията на разпнат мъж.

• Съхранява се в специален параклис в Торинската катедрала „Свети Йоан Кръстител“.

• През 1978 г. е била изследвана от специално създаден екип от американски учени в рамките на проекта „Торинска плащаница“. Те не са открили доказателства за фалшифициране и не са успели да установят как се е отпечатал образът.

• През 1988 г. е направено въглеродно датиране в университетите на Оксфорд и Аризона и в Швейцарския федерален политехнически институт. Независимо една от друга и трите институции установяват, че плащаницата произхожда от Средновековието, между 1260 и 1390 г., следователно е невъзможно това да е погребалното платно на Христос.

Мици се обляга назад. Вече е сигурна, че разковничето към убийството, по което работи, се намира в Торино. Поглежда часовника си и осъзнава, че толкова се е вглъбила в загадките на плащаницата, че е загубила усещането за време. Часът е осем. Вече трябва да вдига момичетата. Време е да им каже, че видяното снощи не е било сън. Че наистина е изгонила баща им и той повече няма да се върне.

Никога.

37

ВАТИКАНЪТ

Андреас Патикос излиза от папския дворец и отива до намиращото се на пет минути от там кафене на площада „Свети Уфиций“, от южната страна на „Свети Петър“. Той е редовен клиент на заведението. Мъжът, с когото има среща – също.

Патикос взема голяма порция сладки, кафе и чаша вода и сяда с лице към вратата. Не се налага да чака дълго. Скоро отец Набил Хаяк разклаща звънчето на входа и влиза. Лицето му просветва, когато вижда стария си приятел.

Хаяк наближава шейсетте и е ливанец. Произхожда от стар род на сирийци маронити, принадлежащи към Антиохийската църква – самостоятелен католически орден със собствена литургия, дисциплина и йерархия. Антиохия има специално място в сърцата на католиците, защото това е мястото, където последователите на Исус за първи път са се нарекли християни, а след разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. се е превърнала в главен център на новата религия.

– Още е студено – изръмжава Хаяк вместо поздрав. Прегръща сърдечно папския съветник. – Нямам търпение да дойде пролетта.

– Вземи това кафе, ще поръчам още.

– Grazie. 1

Ливанецът стопля артритните си пръсти на малката чаша. Патикос дава знак на келнера да донесе още едно кафе; после вдига едно голямо пастичоти 2от купчината сладкиши и го прехвърля в чинийката на Хаяк.