Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Дали беше готова да стреля по него?

И още как!

Да го убие, или да го рани?

Това е по-труден въпрос.

Докато се опитва да си отговори, осъзнава, че зад цялата омраза, белезите, синините и контузиите все още се крие ефирна нишка любов – тънка връзка към доброто старо време. Мици включва компютъра и отпива от голямата чаша кафе. Някой ден трябва да намали този наркотик, може би да се изчисти напълно и да започне да пие по една кофа чиста вода, както правят всички добри момичета. Но не и днес. Днес Мици напомпва организма си с кофеин и смята да поддържа високата му концентрация през целия ден.

Сега ѝ се иска да не беше изпращала Ник да издирва близките и приятелите на Тамара. Би предпочела да е до нея в този момент, да ѝ даде енергия, положителен тласък, който да ѝ помогне да продължи. Но пък, от друга страна, по-добре, че го няма. Ако му разкаже за Алфи, той вероятно ще побеснее и може да направи нещо, за което после ще съжалява.

Поглежда бъркотията върху бюрото си. Купища листа и папки. Нима тя го е оставила така? Обикновено не е толкова разхвърляна. Сигурно е забравила да го подреди или някой друг е търсил нещо и се е отказал по средата. Върху бюрото са натрупани криминални доклади, протоколи от разпити, банкови извлечения, разписки и архивни документи на Тамара Джейкъбс и съпруга ѝ Дилан. Плюс бонусите, които с много труд измъкна от Сара Кени: работните записки на Тамара и няколко флашки. Разпечатките от файловете са цяла планина – множество различни варианти, подредени по номера и дати: „Плащаницата“ – чернова 1, 10 януари; „Плащаницата“ – чернова 10, 26 юли...

Мици решава да започне от самото начало. Първият вариант сигурно е най-незавършен, но може да е най-ценен. В по-късните чернови може някои неща да са премахнати, обработени, замаскирани. Тя вдига краката си върху бюрото, обляга се удобно назад и започва да чете. Отдавна не е чела нещо различно от вестник или списание – това е още нещо, което трябва да промени в новия си живот. Мици разлиства страниците и се опитва да хване нишката на сюжета между указанията за заснемане на отделните сцени.

ПЛАЩАНИЦАТА

Тамара Джейкъбс

НАДПИСИ

Празен екран. (Трябва да създава усещане за продължителна и всеобхватна празнота.) Гледайки тази тъмнина, зрителят се чувства затворен, объркан, в безизходица.

От дълбините на нищото се чува вой на пустинен вятър.

Гръмотевица.

Тътенът прелива в звука от чук, който забива пирони в дърво.Воят на вятъра се засилва. После отслабва до звука от женски плач и стенания.

Екранът все още е тъмен.

Като фон започва постепенно усилваща се тягостна музика.

Изведнъж на екрана се появяват черно-бели образи. Позитивни и негативни снимки на лицето от Торинската плащаница.

Близък план на тъмните очи.

Музиката закънтява силно.

Бърза смяна на кадри, които изобразяват нещо като трънен венец. Музиката е насечена, пронизителна, като акцентира всеки кадър.Образите изглеждат накъсани, намачкани, надраскани, като стара черно-бяла филмова лента, която се върти през старомоден прожекционен апарат.

На екрана се размазват капки кръв. Намокрят плащаницата, попиват в плата, после избеляват с хода на вековете.

Близък план към долния край на плащаницата; камерата показва местата, където са били увити дланите и стъпалата – където се е пропила червената кръв. Кадърът се отдалечава от погребалното покривало и екранът отново потъмнява.

Отслабващото ехо от далечен плачсе смесва със заглъхващия вой на свирепа вихрушка.

Животът тече, минават векове.

Екранът отново почернява.

НАЧАЛНА СЦЕНА

В предишния черен кадър изникват звезди. Камерата показва широк план от нощното небе, после бавно се снижава, за да се види гледка от съвременно торино, осветено от улични лампи.

ВЪНШЕН ИЗГЛЕД ОТ КАТЕДРАЛАТА „СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ”

(звън на камбани)

ИЗГЛЕД ОТГОРЕ КЪМ ВХОДА НА КАТЕДРАЛАТА

Древните порти внезапно се отварят. Излиза шумна тълпа. Хората закопчават палтата си, слагат си шапки, хващат децата си за ръка. Изглеждат весели. Ободрени.

ПРЕЛИВАЩ КАДЪР

Стар свещеник съблича обредните си одежди. Иподяконите събират молитвените книги, гасят свещите, оправят възглавничките за коленичене.