Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Джей Джей се чувства странно. Привлечен е към нея като от магнит. Физически му е невъзможно да се отдръпне – сякаш сексуалността ѝ има невидима власт върху него.

Ема се отдава на импулса. Затваря очи, обхваща лицето му с хладните си ръце и го целува страстно.

Сърцето на Джей Джей се разтуптява. Дъхът му спира. Без да мисли, без да цензурира мислите си, той несъзнателно вдига пуловера ѝ, изхлузва го през главата ѝ. Иска я гола, сега! Тя посяга към колана му, хваща катарамата.

– Стой. – Той вдига ръка към лицето ѝ, понечва да закрие устата ѝ, после нежно докосва рожденото петно с палеца си. – Чакай да заключа. Не ми се иска някой да ни изненада.

Ема Варли събува обувките си и се усмихва, докато Джей Джей се отдалечава в мрака. Обляга се на една дълга работна маса и се приготвя да му се отдаде.

30

Всяка нощ Мици спазва един и същи ритуал преди лягане. Влиза в стаята на момичетата и изгася лампата им и телевизора, който са гледали, докато заспят, макар че сто пъти им е казвала да не правят така. Целува ги, завива ги, пак ги целува и се измъква безшумно, като оставя вратата достатъчно открехната, че Амбър да е спокойна, и не прекалено широко, за да не дразни Джейд. Понякога се пита дали ако бяха момчета, щяха да са по-малко претенциозни.

Използва самостоятелната баня на спалнята, облича скромната си черна нощница, после пред малкото огледало на тоалетката сваля оскъдния грим, който използва.

Неочакваният удар в тила я поваля на пода. Нападението я изненадва, въпреки че би трябвало да го очаква.

– Така ли ще се отнасяш с мен? Като с нищожество? Аз да не съм ти някой от глупаците, които командваш! – Алфи се навежда и я фрасва още веднъж, като одрасква ухото и размътва мозъка ѝ. – Ще те науча аз!

Агресията на съпруга ѝ е в отговор на нейните упреци преди около час, че не си търси работа и по цял ден не върши нищо, освен да се налива с бира. Той измъква колана от панталона си и започва да я налага.

– Не ме признаваш за мъж, така ли? – Думите му са заваляни. – Това, че не мога да си намеря работа, не означава, че не съм мъж!

Прегъва колана на две и този път ударът оставя ясна следа върху бедрото ѝ.

Мици се опитва да се изправи, но той я поваля пак, шиба безжалостно ръцете и краката ѝ, виковете ѝ и червените белези от колана само разпалват гнева му. Тя се примъква към него и изритва глезена му с левия си крак. Алфи се дръпва, но тя с все сила го изритва в тестисите.

Той изпуска колана, олюлява се назад и пада.

Сега той е на земята, а тя – права. Няма място да го ритне в главата. Няма как да му нанесе достатъчно силен удар в лицето, без той да я сграбчи. Мици хваща стола, обръща го и притиска със седалката гърлото на мъжа си.

Алфи хваща стола. В очите му проличава страх. Тя натиска стола и вижда как лицето му почервенява. Алфи започва да се задушава. Тя натиска по-силно. Знае какво прави. Знае, че само за минута може да сложи край на всичко. Да се отърве завинаги от Алфи.

Той рита отчаяно. Гърчи се.

– Мамо!

Амбър е застанала на вратата. Гледа как майка ѝ души баща ѝ. Мици пуска стола, сякаш е от нажежено желязо.

– Всичко е наред, миличка.

Изражението на момичето показва, че не е. Нищо не е наред.

– Хайде, ела. – Мици побутва дъщеря си към детската стая. – Връщай се в леглото. Мама сега ще дойде.

Алфи още лежи по гръб. Държи се за гърлото, кашля, диша задъхано. Да върви по дяволите. Мици бръква от своята страна на леглото и изважда служебния си „Смит и Уесън“. Проверява пълнителя, после насочва оръжието към мъжа си.

– Ако имаш капка мозък, ще си събереш нещата и моментално ще се махнеш от тук. Само да се появиш в стаята на момичетата или да те заваря тук, когато се върна, ще ти пръсна мозъка.

31

КАРСЪН, ЛОС АНДЖЕЛИС

Джей Джей се чувства необичайно възбуден.

Никога досега не е водил жена вкъщи. Дори не си е помислял за това, докато не се появи Ема – докато не му предложи да отидат у тях. От блясъка в очите ѝ личи, че би могла да е жената на живота му. Да, тя е специална и го съзнава. Повече от специална – тя е благословена .

Той затваря входната врата, възбудата му постепенно нараства. Качва я внимателно по тъмното стълбище. Прекрачил е прага, между тях има духовна връзка. Задъхан, стига горния етаж, дъските скърцат под краката му. Той е с Ема. Ем – както смята да я нарича от сега нататък – му помогна да осъзнае колко самотен и изолиран от останалия свят е бил досега. Това не е здравословно. Не е угодно Богу.