Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Перфеканте! – Матюс бута стола си назад и отново поглежда часовника. Става и отива да вземе сакото си, закачено зад вратата. – Сега трябва да тръгвам, за да не изпусна вечерята. Вие двамата най-добре идете да хапнете нещо в стола – изглежда, че ви чака дълга нощ.

28

Криминалистът Том Хикс тръсва доклада си върху бюрото на Мици в отдел „Убийства“ и под жълтата светлина на лампата се вдига облак прах. Мици и Ник го заварват точно когато излизат от кабинета на Матюс.

– Малък подарък – казва той, когато ги вижда.

Ник прошепва в ухото ѝ:

– Мисля, че това е сексуален тормоз.

Тя не коментира. Обръща се към криминалиста:

– Какво е това, Том?

– Ветеринарят току-що прегледа персийката от къщата на Джейкъбс. Котето хубаво е издраскало някого, но това не е собственичката му.

– Без майтап! – възкликва Мици и посяга към папката.

– Намерил е частички плът под ноктите на лявата лапа и е пуснал ДНК тест. Определено не са от Тамара Джейкъбс.

Ник задава очевидния въпрос:

– А от кого?

– От вашия неизвестен извършител. В базите данни няма нищо. Когото и да е одраскала котката, не е картотекиран.

– Поне не в САЩ – уточнява Ник. – Свързахме извършителя с кола под наем от летището.

– Записал се е под гръцко име – добавя Мици, – освен това имаме италианска връзка. Ще проверим в международните архиви.

Хикс използва случая да се оттегли.

– Добре, оттук поемате вие. – Усмихва се лъчезарно на Мици. – Ако искаш да хапнеш кроасан и да поговорим за случая, знаеш къде да ме намериш.

– О, да, знам.

Той си тръгва. Ник поглежда многозначително колежката си:

– Явно се надява да хапнеш и нещо друго освен кроасан.

– Я млъквай! Том е безобиден. Освен това малко внимание на никого не е навредило.

– Добре, как ще разделим работата? Ти хващаш криминалистиката, а аз издирвам близките и приятелите на Тамара – да видим дали няма да изпадне някой скелет от гардероба.

– Дадено. – Мици отваря доклада на Хикс. – Мислиш ли, че убиецът е европеец? Кацнал е и пак си е заминал, единственото, което ни е оставил, е фалшиво име и ДНК, която не фигурира в системата на никоя правоохранителна служба.

Ник въздъхва тежко:

– Ако е така, значи сме загазили. – После се поправя: – Ти си загазила. Очертава се дълго разследване, а аз няма да остана до края му.

Мици се опитва да не мисли за времето, когато партньорът ѝ няма да е до нея. Съсредоточава се върху настоящия проблем:

– Все пак звучи логично. Идва, убива и бяга. Отива на друг континент и просто изчезва. – Тя вдига поглед от доклада за ДНК изследването. – Мислиш ли, че Матюс ще одобри една разходка до Италия? Все пак там са отишли парите. Той винаги е казвал, че ако убийството е свързано с пари, трябва да бъдат проследени.

– Процентът на разкритите престъпления спада. Около този случай ще се вдигне много шум, а той има нужда от резултати. Защо, искаш да се разходиш ли?

Мици поклаща глава:

– Аз не. Но ти ще се разходиш.

29

ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС

Работният ден приключва, цехът се опразва и Джей Джей с изненада забелязва, че Ема Варли още не си е тръгнала. Тя му се усмихва. Гледа го с невинно сините си очи.

– Ще заключваш ли?

Той подрънква с ключовете.

– Да, нали за това ми плащат.

– Искаш ли да ти помогна?

Явно се надява пак да я закара.

– Не бих отказал малко доброволен труд извън работно време – отговаря той.

– Разбираемо е.

Той махва към един ред машини в дъното на помещението:

– Би ли проверила дали онези са изключени? Винаги някой забравя да ги спре. Хората не се замислят, че моторът може да изгори и се хаби много енергия.

На Ема не ѝ дреме за енергията. Тия глупости за парниковите газове и озоновите слоеве не я засягат. Човек не може да мисли за такива неща, когато няма пари да си купи кола или да си плати отоплението. Ако има възможност, тя ще гори три пъти повече енергия, отколкото използва сега.

Джей Джей изгася лампите и за момент двамата остават в мрака – само от коридора прониква бледа светлина и тихо бучене от вентилацията.

– Каква романтика – шегува се Ема, когато той се приближава.

Джей Джей спира пред нея. Твърде много хаотични мисли преминават през съзнанието му. Тъмнина... сама жена... възбуда. Трябва да се овладее. Не бива да губи контрол.

Тя усеща възбудата му и импулсивно се доближава. Целувката е нежна, колеблива, плаха. Ема е нервна; едновременно смутена и предизвикателна.