Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

138

ФРАНЦИЯ

Монахът вижда луксозната черна лимузина пред себе си. Кара на пет коли зад нея. Това е оптималното разстояние за следене. По този начин ще види навреме, ако преследваният излезе от магистралата.

Следва големия автомобил вече два часа, още откакто тръгна от хотел „Шератон“. Едуар Брусар е перфектният шофьор за проследяване. Кара с постоянна скорост – 90 км/ч, като от време на време вдига на 100, когато изпреварва.

Ефрем си представя как са седнали. Госпожа Брусар сигурно е на предната седалка, а американецът – отзад, нащрек и изнервен, както би бил всеки полицай на негово място. Най-вероятно е въоръжен. С малък пистолет. Подарък от италианския частен детектив. Американците обичат оръжията. Несъмнено умее да го използва.

Мисълта за оръжието отказва монаха от идеята да им направи засада по пътя. Сигурен е, че може да убие ченгето – при това лесно , но ученият и жената могат да избягат, а на обществено място има риск да настане бъркотия.

Не, ще бъде търпелив. Рано или късно ще спрат. Ще трябва да починат. Ще допуснат грешка. Хора като тях винаги допускат грешки.

139

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС

– Къде е?

Хищническият поглед на Тайлър Картър издава безпокойството му.

Дежурният на пропуска поглежда неодобрително детектива, който явно е забравил добрите обноски.

– Добро утро и на вас, полицай. Как сте? Отдавна не сме се виждали.

– Не ми се отваряй, Джим. Знаеш колко искам този тип.

– В единична килия е долу в ареста. Ще те заведа. – Джими Бърг вдига вратичката, разделяща бюрото му от помещението, където полицаите регистрират арестантите. – В момента доктор Дженкинс е при него.

– Джим, казах, че не искам никой да влиза при него.

– Знам, гениални ми приятелю, но аз ще съм този, който ще остане без пенсия, ако някой умре тук, а повярвай ми, тази откачалка имаше нужда от лекар.

– Защо?

– Ще видиш.

Двамата отиват до килията, в която е арестантът. Джим отключва и се отдръпва. По лицето му се разлива широка усмивка, когато Картър нахлува покрай него.

Карл Дженкинс, дежурният полицейски лекар, стои наведен над мъжа, проснат на ниското легло.

– Аз съм детектив Картър, аз съм главният разследващ детектив.

– Не се съмнявам в това – измърморва възрастният медик, като вдига една хирургическа игла. – Но ако нямате диплома по медицина или хоби да бродирате, ви съветвам да излезете и да изчакате, докато си свърша работата.

Картър най-сетне успява да види пациента.

– Боже мили, какво се е случило с него?

Бърг поклаща глава:

– Изчакайте отвън, детективе.

Картър е като вцепенен. Мъжът на леглото е целият в рани. Гърдите му приличат на лъскава каша от съсирена кръв. Рани във формата на кръстове покриват цялото му тяло, главата, лицето, клепачите, бузите – дори носа. Картър не може да повярва на очите си. Този откачен копелдак е отрязал дори зърната на гърдите и меката част на ушите си.

140

ФРАНЦИЯ

Пет часа след като тръгнаха от Ница, Едуар Брусар дава мигач и излиза от магистралата. Жена му спи, затова той казва шепнешком на Ник:

– Това е Малатаверн. Ще спрем за кратка почивка в Монтелимар.

– Колко километра сме минали?

– Повече от триста и петдесет.

– Какво е това? Половината път?

– Малко повече, но се движим по-бавно, отколкото очаквах. Ремонтите около Екс ан Прованс много ни забавиха.

Урсула се размърдва. Показва лицето си иззад облегалката на кожената седалка, в която се е свила.

– Стигнахме ли?

– Не, мила. Отиваме в Монтелимар. Ще спрем за обяд.

– О, добре.

Ник понечва да възрази. Предпочита да ползват тоалетната в някоя бензиностанция и да продължат.

– Знам един отличен ресторант. – Едуар пуска едната си ръка от кормилото и погалва пръстите на жена си. – До Palais des Bonbons et du Nougat 15. Вече десет години имат звезда от „Мишлен“ 16.

Ник се възпротивява:

– Нямаме време за губене. Трябва да стигнем час по-скоро до Женева и до летището.

– Глупости – небрежно отговаря Едуар. – Трябва да хапнем.

– И да пийнем – добавя Урсула сънено. – Неделният обяд не е обяд без една-две чаши вино.

15„Дворец на бонбоните и нугата“ (фр.) – музей на сладкарското изкуство и известната нуга халва в Монтелимар, Франция. – б. р.

16Кулинарният гид „Мишлен“ е смятан за най-авторитетното издание в индустрията. Ежегодният пътеводител подбира най-добрите заведения в света, като оценява най-изключителните по специална система и им присъжда от една до три звезди. – б. р.