Едуар поглежда ужасено американеца:
– О, не! Това би било катастрофа. Имаме много добри хирурзи. Просто разширих клиниката и сега имаме лаборатория за ДНК изследвания. Клиентите ни са от френския хайлайф – хора, които се стремят да избегнат скъпи дела за бащинство.
Колата намалява преди поредния пункт за плащане.
– Ами вие? – пита Урсула. – Какво ви превърна в човека, който сте сега?
– Смъртта – отвръща Ник. – Смъртта на родителите ми. Смъртта на жена ми и детето ми. Смъртта ме е формирала повече, отколкото всичко друго в живота.
13Много добре (фр.) – б. пр.
136
ЛОС АНДЖЕЛИС
Часът е 3,45 и страдащият от безсъние Тайлър Картър гледа някаква тъпотия по телевизията – повторение на шоуто на Конан 14.
Когато мобилният му телефон иззвънява, това даже го радва. Всичко, което би облекчило скуката в мъртвите часове между полунощ и зазоряване, е добре дошло.
– Ало?
Разговорът продължава по-малко от минута, но когато затваря, Картър осъзнава, че ще промени всяка секунда от живота му в обозримото бъдеще.
Това е обаждането, за което е мечтал. Записва няколко неща в бележника, който държи до леглото си, после отива под душа. Десет минути по-късно вече е облечен, в колата и нарушава ограниченията за скоростта по пътя към участъка.
14Conan – американско тв токшоу с водещ Конан О’Брайън – б. р.
137
ТОРИНО
Към десет Джорджо Фуско извиква лейтенант Капелини в кабинета си. Четиридесет и пет годишният капитан стои с лице към стената и ръце зад гърба, изглежда угрижен.
– Capitano ?
Той се обръща:
– Седни.
Тя се настанява на стола от другата страна на бюрото.
– Намерили са трупа на Роберто Кракси.
– Така ли? – Гласът ѝ не издава никаква емоция.
– В стара църква в източния край на града. Две деца го открили. Закараха го в патологията. – Той отмества очи към герба на карабинерите, закачен на стената зад бюрото му. – В корема му имало забучен метален шиш и вратът му бил счупен. – Обръща се отново към Капелини. – Този човек, каквото и да мислим за него, беше един от най-храбрите и надеждни войници на Италия.
Тя присвива очи:
– Si, capitano. Разбирам. Какво става с жена му?
– Нямаме новини. – Фуско започва да крачи напред-назад. – Кажи на Фабио Гория новината за Кракси. Да видим дали най-после ще се разприказва.
Тя кимва.
– Полицаите, които правят оглед на църквата, казаха, че един от саркофазите вътре бил отворен, а тленните останки – извадени. Дрехите на Кракси били покрити с пръст и мухъл, идентични с тези от саркофага. Някой го е държал затворен вътре. После го е пуснал, за да го убие.
Карлота не казва нищо.
– Лейтенант, има ли в това разследване нещо, което не знам? Нещо, което трябва да ми кажеш?
– Не, господин капитан.
Фуско не е убеден, че това е истината.
– Преди известно време ми поиска хора, защото подозираше Кракси в международна фалшификация – продаване на секретна информация, вероятно свързана с ДНК проби, взети от Торинската плащаница, но сега имаме едно убийство в Америка и три тук, в Италия. – Той заобикаля бюрото и се надвесва над нея. – Карлота, оценявам, че искаш да защитиш репутацията на карабинерите – точно затова дадох разрешение за това разследване, но няма да допусна да криеш от мен информация, която може да предотврати нови убийства.
Тя свива невинно рамене:
– Капитане, знам само това, което вече ви казах. Зад дейността на Кракси може да се крие още много, но досега разследването не се е натъкнало на нищо извън връзката му с Марио Сакони.
Той я поглежда изпитателно. Капелини е от най-енергичните му служители. Една от малкото жени с чин лейтенант при карабинерите и с обещаващи перспективи пред себе си. Трябва да ѝ се довери.
– Някакви новини за американския детектив?
Тя поклаща глава:
– Още не. Но ще се появи.
– Главният комисар е говорил с неговия началник в Америка за намесата му на мястото на убийството и знаеш ли какво му отговорил той?
Карлота запазва мълчание.
– Казал, че Каракандес сигурно е имал основателна причина да го направи! Бил отличен детектив, един от най-способните. – Фуско изпитателно накланя глава на една страна. – Защо го е направил, Карлота? Защо един от най-способните детективи в Лос Анджелис ще краде улики от местопрестъпление в Торино? Дали защото не е имал доверие на местния полицaй, с когото е работил?
– Надявам се, че не, господин капитан.
– И аз се надявам. И аз. – Фуско ѝ дава знак, че е свободна. – Връщай се да работиш и не спирай, докато не ми донесеш добри новини.
Читать дальше