Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Движението не е натоварено и американецът започва да изпитва удоволствие от шофирането на голямата лимузина. Осъзнава, че освен ако някой ден не се хване на работа като нечий личен шофьор, това вероятно е последното му качване зад волана на толкова скъпо возило. Следващата заплата, която ще вземе, ще е последната, докато не си намери нова работа.

При появата на първите табели за Швейцария той започва да чувства умората. Наглася климатика така, че да духа студен въздух в лицето му, и това малко го ободрява. Пейзажът зад редицата голи дървета от двете страни на магистралата леко се променя. Очарователните гледки от гори, езера и планини вече напомнят за хладната непристъпност на Швейцария в контраст с тучната зеленина на френската провинция.

Изведнъж отпред светват червени стопове. Колите спират по някаква причина. Може би неопитни шофьори, несвикнали с движението по магистралата. Ник отпуска газта и натиска спирачката. Педалът меко потъва. Не се случва нищо. Той започва усилено да натиска и отпуска с крак. Чува се съскане на въздух и педалът опира в пода. Колата не намалява. Спирачките не работят.

17Роман сюр Изер – град в Югоизточна Франция, известен със своите равиоли – б. р.

145

ПОЛИЦЕЙСКИЯТ УЧАСТЪК НА 77-А УЛИЦА, ЛОС АНДЖЕЛИС

Мици седи и пие кафе, докато колегите ѝ регистрират Избавителя.

– Може да е самозванец – отбелязва тя. – Помисли ли за това?

– Помислих. Не е.

– Чакай малко. Абстрахирай се от това, че е смахнат и изглежда като слепец, който се е опитал да се обезкосмява с бръснач. Единственото, което е направил господин Избавителя досега, е да каже имената на жертвите на Привидението. Имена, които бяха публикувани във вестниците.

– Знам. Имай ми доверие, това е нашият човек.

– Защо? Защото е религиозен фанатик? Ела да обиколим храмовете в Ел Ей – басирам се, че ще намерим цяла дузина още преди обед.

– Не се съмнявам. Слушай, имаме ДНК от Привидението. Очевидно следващата ни стъпка е да вземем проби от Избавителя и да проверим дали съвпадат. Ако не съвпадат, ще го пуснем да си ходи.

– Логично.

Мици изважда телефона си.

Картър я спира:

– Не забравяй, че този откачен е дошъл увит с чаршаф. Подобен на тези, с които бяха увити труповете. Ще изследваме чаршафа и съм сигурен, че ще намерим върху него и други следи, не само от нашия човек. Обади се в лабораторията и архива. Аз ще събера подкрепления. Още кафе?

– Само подкрепления. – Мици натиска един бутон за набиране на предварително записан номер. – Зъбният ми емайл няма да издържи още една доза.

Картър влиза в кабинета си и вдига телефона. Успява да убеди една секретарка, един човек от администрацията и две стари кучета – Либович и Еймис, да прекъснат неделното си мързелуване. Ще използва двамата детективи за допълнителната работа, която трябва да се свърши.

Мици успява да се свърже с Хикс, единствения старши служител в лабораторията, за когото е сигурна, че би оставил всичко, с което се занимава, за да ѝ помогне:

– Том, може би имаме развитие по случая с Привидението. В централния арест държим един тип, който се появил увит в чаршаф. Трябват ни някои спешни изследвания. ДНК профил и експресна кръвна проба.

– За сравнение ли?

– Да, макар че Картър е убеден, че това е неговият човек.

Том Хикс е виждал как надеждите на много детективи, сигурни, че са хванали правилния човек, биват попарени.

– Веднага идвам.

– Благодаря. – Тя си спомня обаждането на Ник от снощи. – Освен това, ако провериш пощата си, може да намериш колет от Ник Каракандес от Италия.

– Италия ли?

– По случая с Тамара Джейкъбс. Изпратих го да търси следи. Пратил е няколко проби от местопрестъпление в Торино. Искаме да провериш дали съвпадат с уликите от къщата на писателката.

– Май се очертава натоварен ден. Всъщност тъкмо щях да ти се обаждам по случая с Джейкъбс. Завършихме анализа на котката и на килима. Нали си спомняш, че събрахме микроследи от тях?

– Да.

– Имаме човешки ДНК профил от частиците под ноктите на котката. Но има и друга добра новина. – Разпалено обяснява Хикс. – В пробите от килима намерихме останки от Glyptobothrus lebanicus и Pogonocherus ehdenensis .

Ентусиазмът му не успява да я зарази:

– Том, неделя сутринта е и аз не говоря патагонски. Преведи, ако обичаш.

Той въздъхва разочаровано. Ех, да можеше някой да разбере уникалността на откритието му!

– Едното е скакалец, а другото – бръмбар сечко. Общото между двата вида е това, че не идват от Америка. Ендемични са за планините Ливан и Антиливан.