Нелсън Демил - Пантерата

Използвахме сряда и четвъртък да уредим личните си дела, в това число и препращането на пощата — до адрес на Държавния департамент във Вашингтон, откъдето щеше да бъде пращана до американското посолство в Сана с дипломатическа поща. С нетърпение очаквам лъскавите каталози на „Виктория Сикрет“ 4 4 Голяма американска верига за дамско бельо и козметика — Б.пр. .

Според пътния инструктаж трябваше да вземем дрехи и принадлежности само за седмица-две и да си извадим разрешително от отдел „Пътуване и преместване“ на Държавния департамент за петдесет допълнителни килограма лични вещи, които да бъдат изпратени за държавна сметка в Йемен на адрес, който все още не беше известен. Запитах се дали не мога да вмъкна в контейнера и любимия си фотьойл.

Уговорихме се с чудесния ни портиер Алфред да пусне доставчиците и да намери някой да наглежда апартамента. Дадох му добър бакшиш и му обещах да му донеса от Йемен джамбия.

Срещнахме се и с адвоката ни и му дадохме пълномощно да урежда някои правни въпроси, в това число транспортирането на тленните ни останки — но само ако сме мъртви. Той попита за някой местен погребален агент, така че му казах: „Погребално бюро Уолш“ и му дадох домашния адрес на Том.

Кейт искаше да си купи скромни дрехи, които да са подходящи както в посолството, така и по улиците на Сана и Аден.

— Черното балто е подходящо за дневно и вечерно облекло, както и за плажа — посъветвах я аз. — Пък и можеш да го съчетаващ с разноцветни воали.

Кейт беше успяла да ни уреди пряк военен полет от военновъздушната база Доувър до Сана, но по-късно получихме имейл от Министерството на отбраната, че всички места са заети. Предполагам, че все някак можеш да напълниш един голям С–17, но въпросът е с какво? Военно оборудване? Войници? Ракети „Хелфайър“? Или може би с хора, с които не би трябвало да се срещаме и разговаряме. Имейлът ни уведомяваше, че можем да използваме пътнически авиолинии, което ни беше известно.

В четвъртък вечерта се събрахме с колеги полицаи и агенти от АТС в „При Уолкър“, квартална кръчма на няколко пресечки от работата. Началниците, в това число и приятелчето ни Том Уолш, се появиха преди събирането да излезе от контрол и преди на собственика да му се наложи да извика полиция, по-голямата част от която вече беше на място.

ФБР и НЙПУ обикновено не се социализират, но това бе прощално парти за двама изключително популярни колеги, един от ФБР, а другият — от НЙПУ.

Имаше няколко момчета от НЙПУ, които бяха ходили в Йемен с Екипа за събиране на доказателства, както и една жена от ФБР, която бе прекарала половин година там. Всички ни дадоха полезни съвети — спи с оръжието си, никога не пътувай сам, не дъвчи кат. Дамата от ФБР обаче, казваше се Джейн Мълър, каза на Кейт:

— При липсата на алкохол единственият начин бракът ти с този тип да оцелее, е дъвченето на кат.

Разбира се, Ал Расул също бе тук. Застана зад бара и направи смешна имитация на йеменски барман: казваше на клиентите, че тази вечер е посветена на дамите и жените могат да пият на половин цена, но в заведението не се допускат както жени, така и алкохол. Освен това обвини християните, че превръщат водата във вино.

— Все още няма вест от Набеел — каза ми по-късно.

В десет сутринта в петък, след като ни биха последните инжекции в медицинския отдел, седяхме в кабинета на г-н Уолш.

Том ни попита как е минал остатъкът от вечерта и се извини, че не е могъл да остане по-дълго.

— Купонът направо умря, след като ти си отиде — уверих го.

Отново седяхме в специалния кът и Том предвидливо беше поръчал кафе, от което определено имах нужда.

Том Уолш всъщност не е гаден тип — е, гаден е, но не се различава особено от всеки началник от НЙПУ, с който съм си имал вземане-даване. Това просто си върви с работата. Или с амбицията.

Том обаче беше малко коварен в миналото, лъжеше предимно като пропускаше разни неща и след като откриех истината ми заявяваше, че не е било нужно да знам онова, което не ми е казал. Когато бях ченге, шефовете ти казваха всичко, което знаят, защото и ти трябва да знаеш всичко за даден криминален случай. Тази игра обаче беше различна. Имаше много класифицирана информация, разделяне по категории, защитни стени и откровени лъжи. Част от цялата тази потайност беше необходима, но чак пък толкова! Нещата се пооправиха, след като изгубихме три хиляди души на 11/9, но навиците — и стари, и нови — умират трудно.

Като имах предвид всичко това, слушах последния инструктаж на Том Уолш. В общи линии той нямаше да добави нещо ново, но все пак каза: