Нелсън Демил - Пантерата

Бък премина на темата за облеклото!

— Деветдесет процента от населението носят традиционно арабско облекло, което едва ли се е променило особено от библейски времена. Купете си традиционни дрехи — посъветва ни той.

— Защо? — попитах.

— Просто за забавление — отвърна Бък. — Можете също да ги носите, когато обикаляте из улиците и сокаците. Самият аз често се обличах като местен, когато излизах от посолството.

— Можете ли да ни покажете снимка? — поинтересувах се аз.

Той се усмихна и ни описа типичното йеменско облекло. Мъжете покриват главата си с тоб или шивал, обикновено бял; на север се обличат в бял футех или роба, а на юг носят бял саронг. Бельото е опция.

Спомних си, че понякога носят върху робите и опърпани западни якета, чиито джобове са натъпкани с кат и пълнители. Освен това всички носят сандали и цялата страна остро се нуждае от педикюр.

Двете неща, без които един мъж никога не излиза от къщата си, са камата и пушката. Правото да носиш оръжие в Йемен прилича по-скоро на задължение и деветдесет процента от мъжете на възраст от четиринайсет нагоре мъкнат автомат, обикновено АК–47, и всеки може да види сметката на всичките си приятели и съседи само за няколко секунди, ако включи на автоматична. Странно, но случаите на безразборна стрелба са малко, а престъпността — ниска. Така де, всеки е въоръжен до зъби, така че не е зле да си помислиш хубаво, преди да влезеш в някой магазин и да кажеш: „Това е обир“. Всеки присъстващ може да ти отнесе главата. Нали така?

Небезразборната стрелба е друга тема. Повечето надупчени имат някаква причина да са надупчени. Обикновено нещо свързано с политика, чест или делови спор, който не може да се уреди с една почерпка с кат. Освен това западняците рядко стават жертви на въоръжен грабеж. Ако някой опре дуло в гърба ти, малко вероятно е да чуеш: „Парите или живота“. Вместо това чуваш: „Ела с мен“. Западняците се отвличат не само заради пари, но и като начин бедуините да излагат централното правителство и или да го изнудват — едно от любимите занимания на племената. Тези отвличания се наричат „принудително гостуване“ и жертвите често казват, че не са им отнемали нищо, освен може би някой часовник или накит, предложени като подарък, докато чакаш пристигането на откупа. Храната и квартирата не са безплатни, нали се сещате. Да, не говорим, че получавате и едно изключително изживяване.

Признавам, че при първото ми посещение в Йемен бях малко шокиран, когато видях, че почти всеки мъж носи автомат. След около седмица обаче изобщо не забелязвах — всъщност вниманието ми привличаха мъжете без автомати. Кои бяха тези смотаняци?

Както и да е, Бък приключи с мъжкото облекло и продължи с дамското. Почти всички жени носеха балто, тоест нещо като бурка — скриващо цялото тяло покривало, което, подобно на първия „Форд Модел Т“, се предлага във всеки цвят, стига да е черен.

След това Бък премина към воалите:

— Много малко жени показват лицата си на публични места и онези, които го правят, често биват тормозени от фундаменталистите.

— Защото са грозни ли?

— Не, господин Кори, защото е неприлично .

— Аха. — Започнах да се чудя дали ще получа в досието си сертификат, че съм минал курса по запознаване с културните особености.

— Колкото до западните жени — Бък погледна Кейт, която е от Минесота, а Минесота си е доста на запад, — за тях не е задължително да се забулват, но ще се чувствате по-удобно на улицата, ако покривате косата си с хиджаб — забрадка, с която може да се скрие и лицето.

— Нямам намерение да си покривам лицето — заяви Кейт.

Бък кимна в знак на солидарност със сънародницата си, но все пак я посъветва:

— Най-добре е да носите костюм с панталон и дълги ръкави, но трябва да е широк. В селските райони има случаи със западни жени, които били подигравани и дори замеряни с камъни заради неприличното си облекло.

Хм, какво можеш да кажеш за подобно отношение? Нищо.

Бък си погледна часовника и обяви:

— Петнайсет минути почивка.

— Много съм впечатлена от задълбочените ти въпроси и проницателните ти наблюдения — каза ми Кейт, когато излязохме в коридора. — И съм сигурна, че господин Харис също е във възторг от интелигентността ти и инстинктивното ти разбиране на материала.

— Благодаря.

— Ще ми направиш ли услуга да си затваряш плювалника, когато се върнем в стаята?

— Просто се опитвам да се пошегувам.

— Това е сериозна работа. Внимавай.