Нелсън Демил - Пантерата

Минутите се изнизваха и започвах да се тревожа, че ал Задник се опитва да ни излезе във фланг или по-лошо, че може да е поел нагоре по хълма към някакво друго скривалище. Но ако беше заел добра позиция, Замо можеше да забележи подобно движение и да вземе мерки. Въпреки това Пантерата имаше преимуществото, че се намираше на по-висок терен.

Когато те улучват, отначало невинаги го усещаш и аз не бях почувствал нищо, но сега болката ядеше лявото ми бедро и пулсираше в гърдите ми там, където бронежилетката бе поела втория куршум. Усетих и малко топла кръв, но не течеше на тласъци. Все пак бедрото ми щеше да започне да изтръпва, когато първоначалният шок отмине и тялото каже: „Улучиха те, тъпако“.

Мина още минута и вече започвах да се тревожа, че Бренър или Кейт също са били улучени, но точно в момента не можех да мисля за подобни неща. Не можех и да лежа тук цяла нощ и да чакам Пантерата да направи своя ход или да се пръждоса. Поех дълбоко дъх, надигнах се бързо и пуснах дълъг откос нагоре по склона. Куршумите рикошираха от скалите, а аз залегнах, смених пълнителя, претърколих се надолу по склона, станах и отново открих огън.

Никой обаче не отвърна на стрелбата ми и отново се възцари тишина. Бръкнах в джоба на елека за нов пълнител и открих, че съм останал без патрони. Мамка му.

Извадих колта и останах да лежа напълно неподвижно. Не можех да се сетя какво е намислил онзи задник, но паническата му стрелба се беше сменила с предпазливо мълчание. Или вече се намираше в съседната провинция.

— Булус! — извиках. — Задник! Лайноядец!

Той не реагира на името си, така че се отдалечих максимално по стъпалото, все така по гръб, тъй като само така можех да виждам над себе си, без да вдигам глава.

— Задник! — извиках отново. — На теб говоря, Булус. Разбираш ли английски?

Отговор не последва.

Добре, време беше.

— Прикривайте ме! — извиках и се втурнах нагоре по склона, докато Кейт и Бренър отдясно откриха огън с автоматите си. Тичах на зигзаг по равните корнизи към широкия вход на пещерата, като пътьом стрелях няколко пъти с пистолета. Бренър и Кейт пускаха дълги преградни откоси в и около пещерата и куршумите рикошираха около мен, но не привличах никакъв ответен огън, така че кучият му син или беше изчезнал, или се криеше, или бе мъртъв.

Стигнах до надвисналата скала, прескочих мъртвата жена и се претърколих през рамо във входа на пещерата. Останах да лежа неподвижно на една страна и вперих поглед в мрака.

Осъзнах, че лежа на много смрадливо одеяло. Под навеса проникваше малко лунна светлина и когато очите ми свикнаха с тъмното, видях, че в прахта и по килима има нещо като лагерно оборудване. Значи вонящата дупка наистина бе леговището на Пантерата, ума зад атаката срещу „Коул“, лидера на Ал Кайда в Йемен и мишената на най-голямата сила на света. Нали разбирате, очаквах нещо подобно, но след като вече се бях озовал тук ми бе трудно да повярвам, че този кенеф е мястото, където Булус ибн ал Дервиш, ал Нумаир, Пантерата, живее, крои плановете си и управлява.

Г-н ал Дервиш опря дулото на калашника си в главата ми и на перфектен английски каза:

— Хвърли оръжието на земята. Веднага!

Хвърлих колта на няколко стъпки от мен.

Той се бе отдръпнал, за да не мога да сграбча цевта на автомата.

— Ръцете на тила.

Сложих ръце на тила си. Къде се губеха Кейт и Бренър?

— Кой си ти? — попита той.

— Най-лошият ти кошмар.

— Не, аз съм твоят най-лош кошмар.

— Отвеждам те у дома, Булус. Мама те чака — напомних му.

Той ме срита в кръста.

— Колко още са с теб?

— Повече, отколкото с теб. Всичките ти хора са мъртви.

Той нямаше какво да отговори на това и последва дълго мълчание.

— Как намери това място?

— Един реещ се орел ми каза. Алтаир — преведох му, ако случайно не ме е разбрал.

Той не отговори, така че влязох в полицейската си роля.

— В капан си, Булус. И ако не се предадеш, ще умреш.

— Не смей да използваш името ми.

Лайноядец ли? Реших да направя нещата официални.

— Арестуван си.

Той реши, че това е смешно.

— И как се казва арестуващият? Като американски гражданин имам право да знам името ти.

Задник.

— Джон Кори от Антитерористичната спецчаст.

— Значи най-сетне ме намери. Или аз намерих теб? Къде е жена ти, господин Кори?

— А твоята? Да не е умряла?

Мислех си, че това ще го извади от равновесие и ще се опита да ме изрита отново, което този път нямаше да му се размине, но той не реагира. Може би имаше още жени.