А. Дийн: Изчезналата Библиотека

Сега блаженото бленуване бе ненадейно прекъснато. Сърцето на Емили препускаше лудо, а адреналинът й не бе спрял да се покачва, откакто разбра, че в колежа се е промъкнала смъртта.

Насили се да преодолее неразположението си и включи компютъра на бюрото. Колкото и силен шок да преживяваше, нямаше как изцяло да пренебрегне работата за деня. Остави пощата, която бе събрала от кутията си, да падне върху бюрото.

Все още погълната от мисли за убийство и загуба, отначало не забеляза малкия жълт плик, сгушен между два яркооцветени флаера. Елегантният почерк на подателя, отсъствието на пощенска марка и липсата на адрес на изпращача не привлякоха погледа й Пликът се плъзна незабелязан в периферията на зрението й и падна в купчината заедно с всички останали.

9.30 ч. източно стандартно време

Две малки дупки пронизваха кожената тапицерия на стария стол и отбелязваха фаталните изстрели, отнели живота на Арно Холмстранд. Бяха право в централната част на тялото, на не повече от два сантиметра един от друг: показател, че убийството е работа на професионалист. Вече бяха изнесли тялото и детективът можеше да установи траекторията на характерните продълговати дупки, които куршумите бяха оставили в уплътнението на стола. Убиецът е стрелял от прага и е не по-висок от метър и седемдесет и три. Жертвата е седяла на стола, обърната с лице към нападателя си.

Детектив Ал Джонсън гледаше как криминалистите вършат работата си. С тънки ножици в опитната хватка на облечените в латексови ръкавици ръце на човек, който очевидно и преди се е занимавал с такава работа, той извади куршум от една от дупките в стола. „Може би трий -сет и осми калибър" - помисли си Ал, но не можеше да твърди със сигурност. Това е територия на експертите по балистика. За него е достатъчен фактът, че очевидно става дума за пистолет, очевидно е убийство и очевидно е дело на професионалист.

Неща, които е виждал преди.

По-рано сутринта бяха откарали тялото в моргата. Общо три куршума. Този в дясната страна на стареца е изстрелян най-напред, навярно извън кабинета. Джонсън погледна към кървавата следа, водеща в помещението. Следователят при смъртни случаи подозираше, че първата рана е била смъртоносна сама по себе си, но жертвата е живяла достатъчно дълго, за да успее да влезе през вратата. Детективът, който беше се привел, се надигна и проследи хипотетичните стъпки през вратата и към бюрото. Защо? На плота имаше телефон, но нищо не показваше, че някой го е докоснал, а обаждането до 911 е било едва сутринта, когато един разсилен е открил трупа.

Друг техник от екипа за събиране на улики посипа вратата с прах за вземане на отпечатъци. Трети подражаваше движенията на партньора си с бюрото. Двама униформени правеха снимки, партньорът на Джонсън разпитваше служителите от нощната смяна във фоайето и поне още шестима души се въртяха насам -натам из стаята. Не за първи път Ал се удиви колко оживено може да е място, където е извършено убийство. Това е един от странните парадокси в работата му.

Приближи се до бюрото. Стори му се такова, каквото очакваше да бъде бюрото на един стар професор: лампа със зелен абажур, месингов цилиндър за химикалки, избледняла попивателна за хартия и компютър, който сякаш не бе обновяван от деня, в който го бяха конфигурирали. На кожена поставка имаше стари писма, всички грижливо отворени с ножче за писма от слонова кост, което лежеше върху тях.

Ножче за писма от слонова кост, кула от слонова кост... всичко говореше за определен вид култура.

В центъра на бюрото лежеше голяма книга с твърди корици, пълна с фотографии. Беше отворена приблизително в средата. Детективът се приближи още и леко прокара облечената си в ръкавица ръка по отворените страници. Загрубелите му пръсти спряха, когато напипаха неочаквано груби ръбове под посипания с пудра латекс. Очевидно в средата на книгата имаше откъснати страници, защото сега там бяха само назъбените остатъци от листове.

Светкавица привлече вниманието му, когато млад криминалист снима книгата заедно с ръката на Ал.

Ал си представи сцената: човек с куршум в гърдите отчаяно драпа да се върне в кабинета си, за да откъсне няколко страници от книга. Нямаше логика. Но какво пък толкова, в малко убийства присъстваше логика.

Друга снимка. Този път обективът е насочен към краката му. Ал погледна към кошчето за боклук, пълно с почернели останки от хартия. Коленичил до него, елегантен млад мъж в ушит по мярка костюм ровеше сред овъглените страници.