А. Дийн: Изчезналата Библиотека

В Долмабахче се намира спалнята на Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на съвременна Турция. Часовникът на масата все още е спрял на 09.05 часа, отбелязвайки точния момент на смъртта му на 10 ноември 1938 година - както са били спрени всички часовници в двореца в продължение на много години. Любителите на историята ще се зарадват да узнаят, че доколкото ми е известно, нищо от мебелите в стаята не е осквернено.

Университетската църква ,, Света Богородица “ и Бодлиевата библиотека в Оксфорд

С радост заявявам, че Университетската църква „Света Богородица“ в Оксфорд не е унищожена и още гордо се издига в центъра на града от XIII в. до днес. Впечатляваща гледка с кула, от която се разкрива един от най-добрите изгледи към околността, Университетската църква се отличава със забележителната си история и играе централна роля в голяма част от религиозната история на Великобритания и развитието й след Реформацията. Кардинал Нюман проповядва от амвона й, преди да разбуни духовете, като се отказва от англиканството заради римокатолическата църква; Джон Уесли, ключова фигура в историята на методизма, също проповядва там, преди да му забранят заради прекалено провокативния му тон. Църквата е из -ползвана и като съдебна зала. По вътрешните й колони все още могат да се видят резки на местата, където някога е издигната платформа за процеса на Лейтимър, Рвдли и Кранмър (днес известни като Оксфордските мъченици), изгорени насред Броуд Стрийт в Оксфорд, задето отказват да се преклонят пред новопоявилите се римокатолически тенденции сред нацията. Но дори да оставим настрана тези тъжни моменти от историята, цветните стъкла и гравюри в църквата сами по себе си са чудеса.

Библиотеката „Бодли“ - централната библиотека на Оксфордския университет - е една от най-големите институции на учението в Западния свят. Под нея наистина се простират тунели, дълги цели километри, както и стаи, минаващи под нея и под по-голямата част от центъра на Оксфорд, макар навярно да не се използват точно по начина, описан в книгата.

БЛАГОДАРНОСТИ

„Изчезналата библиотека“ никога нямаше да види бял свят без помощта на много хора, които ми оказаха неоценима подкрепа в процеса на писане. Моят близък приятел и блестящ писател Е. Ф. прочете внимателно ръкописа няколко пъти и остави подробни коментари в началния етап. Без него книгата щеше да изглежда много по-различно.

Най-вече в средния етап на писането извлякох огромна полза от внимателните коментари, критики и редакторски принос на Пол Макарти, талантлив редактор. Но най-много дължа на Томас Стофър и Луиджи Бономи от ЛБА („Луиджи Бономи Асошиейтс“), които сред стотиците предложения и изпълнени с надежда въпроси, засипали бюрото им в качеството им на двама от най-добрите литературни агенти, видяха в първоначалния ръкопис на „Изчезналата библиотека“ потенциал за силен роман и ми помогнаха да го поднеса на читателя във вида, в който днес го държите в ръцете си. Осъзнавам, че влагането на време и енергия в дебютен автор винаги е риск и завинаги ще съм им благодарен, задето поеха този риск и вложиха толкова много енергия и ентусиазъм, за да го превърнат в действителност.

И най-накрая, искам да благодаря на целия екип на „Пан Макмилън“ и най-вече на директора Уейн Брукс, както и на превъзходния ми редакторски екип, състоящ се от Ели Драйдън, Дона Ковдън и Луиз Бъкли, и на много други, работили по проекта. Това са хората, които взеха нещо, започнало като няколко листа на бюрото ми, и го отведоха през печатните преси по цял свят, влагайки почти нечовешка енергия и ентусиазъм, за да превърнат книгата в действителност. Изказвам на всички тях най- искрената си благодарност.

Велика армия (фр.) - Бел. прев.