А. Дийн - Изчезналата Библиотека

Заредена със знанието за събитията, което беше получила от библиотеката, Емили се изправи и застана лице в лице със Секретаря.

- След като веднъж светът разбере за това, наистина ли вярвате, че на тази земя ще остане кътче, където ще успеете да се скриете - и вие, и вашият Съвет? Вярвате ли, че ще има нация, която да не почувства предателството на всичките десетилетия и векове, които сте прекарали в политическо маневриране и подкопаване на правителства?

Емили се наклони напред към Уестърбърг.

- Мислите ли, че самият вие, господин Секретар, ще оцелеете след тази катастрофа?

Юън почувства, че е изтърпял достатъчно от малоумните заплахи на Емили Уес. Сега омразата запулсира през всяка вена на тялото му. Той си пое въздух два пъти, дълбоко и бавно, и възвърна властното си спокойствие. Със свободната си ръка оправи костюма и избърса слюнката от крайчетата на устата и брадичката си.

- Не аз съм този, който трябва да се тревожи дали ще оцелее след сегашния момент -заяви той. Тонът му отново беше спокоен и делови. - Всички тези предсказания за гибелта ни са доста интересни, доктор Уес, но недомисленият план, който скалъпихте с Питър Уекслър да споделите тези подробности със света няма да стигне по-далеч от телефонното обаждане, което похабихте, за да го замислите. А сега - продължи той с ледена решителност, - сега ще ми дадете библиотеката. Ще ви попитам само веднъж. Ако отговорът ви не е незабавно съдействие, ще се обадя по телефона и след броени минути годеникът ви ще загине - и ще ви накарам да слушате как хората ми го убиват там, в парка, където двамата сте прекарали романтичния си уикенд.

Докато говореше, наблюдаваше лицето на Емили и се зарадва да види изненада и страх от факта, че Съветът е открил къде се крие Майкъл.

- А после ще убия родителите ви - продължи той, - както и приятелите ви И ще продължа с всичките ви познати, всички, които обичате. Ще стигна дотам, докъдето трябва. Помнете ми думата: ще ми дадете библиотеката.

Емили преглътна с усилие. Секретарят беше прав. Наистина нямаше избор. Тя изправи гръбнак и се опита да подражава на професионалното поведение на Юън.

- Няма нужда - изрече с цялата смелост, която успя да събере. - И бездруго възнамерявах да ви я дам. Вие и всички други ще я получите след около... - погледна надолу към монитора; индикаторът на прогреса показваше 99% - ... след около дванайсет секунди.

Отначало Юън не разбра, а после лицето му побеля.

- Какви ги говорите?

Не свали пистолета от Емили, но погледна към екрана на компютъра.

Джейсън обаче я разбра идеално.

- О, по дяволите! - възкликна той и направи крачка към монитора. Хвана го с две ръце и го обърна изцяло към себе си. Погледна към движещата се графика, която пълзеше към крайната черта, и почувства как кожата му изстива.

- Какво? - попита Юън, като местеше поглед между сина си от едната си страна и професора на прицела на пистолета му.

- Тя не обновява библиотеката - отвърна Джейсън. Думите почти бяха заседнали в гърлото му. - Качва я.

Яростният поглед на Юън се стрелна обратно към Емили.

- Качва ли я? Къде? На какво?

Емили отвърна предизвикателно на погледа му.

- За всички. В интернет. В обществения интернет. Открих библиотеката, а вие я открихте чрез мен; но след броени секунди цялото й съдържание ще бъде достъпно за целия свят. За всички. Както трябва да бъде.

Докато я слушаше, Юън усети разкъсваща болка в гърдите. Индикаторът за прогрес на монитора се плъзна на 99,9%.

- Включително - добави Емили - и всичко, което има в нея за Съвета ви, за дейностите ви във Вашингтон, за престъпленията ви. Позволих си да ги оцветя, за да се забелязват лесно. Всяко име, всяка дата, всички подробности. Сега всички ще разберат за вас - за вас и за всичко друго.

Юън рязко се завъртя към сина си.

- Спри го! Отмени го. Унищожи го. Направи нещо. Нещо!

Джейсън трескаво посегна през бюрото към клавиатурата и я дръпна към себе си. Но докато я слагаше под ръцете си и се приготвяше да въведе команда, блестящата синя черта на индикатора запълни изцяло полето и цифрата до нея се промени пред очите му.

100%. Качването завършено.

11.10 ч.

- Не! - Юън Уестърбърг нададе вик, който приличаше на животински. Разширените му очи се бяха приковали в екрана. В сърцето му кипяха гневът и разочарованието, трупани цял един живот.

Той отново обърна глава към Емили. В яростта и в поражението си можеше да направи само едно нещо с тази жена. Тя щеше да плати с живота си за безбройните животи, които току-що беше унищожила. С едно неизменно движение Юън вдигна дясната си ръка пак на нивото на лицето на Емили и премести пръст към спусъка.