А. Дийн: Изчезналата Библиотека

10.54 ч.

- Доктор Уес - каза Юън. - Най-после се срещаме.

Говореше с професионален тон и американски акцент. Сребристата му коса беше идеално сресана, черният, ушит по поръчка костюм подхождаше перфектно на фигурата му. От него се излъчваше деловитост, власт и авторитет. Държеше пистолета насочен напред, без да изглежда притеснен от зловещия намек за целта му.

Емили не го позна, но позна придружителя му. По-властният от двамата мъже, нападнали я в Истанбул. Не й бе необходимо много време, за да събере две и две.

- Вие навярно сте Секретарят - отговори тя и погледна през бюрото на Уекслър към двамата мъже. Компютърът от лявата й страна продължаваше да изпълнява инструкциите й.

- Един от многото факти - отговори Юън, - които изобщо не биваше да узнавате. Пазителят сгреши, като ви замеси.

Очите му се впиха в тези на Емили.

- Но всяка грешка може да бъде поправена. Пистолетът не помръдваше от целта си -влажната кожа между очите на Емили.

Тя обаче не потръпна от страх. През последните двайсет и четири часа животът й се беше променил драстично и по някое време през този период беше открила у себе си решителност, за която не подозираше преди. Когато погледна към мъжа, който почти със сигурност смяташе да я убие, Емили изпита чувство на покой. Може би това щеше да е краят. Но този човек нямаше да я победи.

- Извинявам се, ако не съм този, когото очаквахте - продължи Юън - Когато пристигне Питър Уекслър, всичко ще е свършено.

Той кимна към телефона, оставен до клавиатурата на бюрото на Уекслър. Наивността на Емили Уес почти го разочароваше.

- Подслушахме разговора ви. Разбрахме за откритието ви. Последвахме примера ви и намерихме същия интерфейс. Липсва ни единствено паролата.

Емили си позволи да хвърли бърз поглед към монитора, преди отново да впие очи в Секретаря и пистолета му.

„Почти. Не е съвсем готово.“

Юън направи крачка напред, раздразнен от мълчаливото упорство на младата жена. Отдръпна назад безценния си армейски револвер и рече заплашително:

- Уверявам ви, доктор Уес, че ще ми кажете паролата. А после ще умрете. Това са факти, които можете или да приемете, или да се опитате да отречете. Но просто няма да напусна тази стая без достъп до библиотеката и сигурност, че работата ми във Вашингтон няма да се окаже подкопана от незначителна аматьорка като вас.

Застанал до баща си, Джейсън видя как очите на Емили се разшириха от изречената със заповеднически тон заплаха. Освен това забеляза компютъра на бюрото. Емили работеше на него, когато влязоха в кабинета.

- Сега логната ли сте? - попита той, прекъсвайки премереното, заплашително мълчание на Секретаря. Самият потенциал на това, което се намираше на малкия компютър, фактът, че всичко това беше тук, сега, подкопаваше обичайната му сдържаност.

Емили си помисли да се поколебае, да забави отговора си. Но вече беше получила необходимото време. Процесът беше почти завършен и нямаше смисъл да го крие. Време беше да сложи край на цялата тайнственост.

- Да - отговори най-накрая тя и се обърна на стола си, за да погледне към Джейсън. -Никой друг на този свят не знае как да стигне до нея, затова предполагам, че след последните няколко дни желанието на Холмстранд се е изпълнило и аз съм новият Пазител на библиотеката.

И Юън, и Джейсън потръпнаха пред нахалството й Да вярва, че по подразбиране е достойна да притежава информация, която Съветът търсеше от повече от хилядолетие... беше немислимо. Пръстът на Юън се стегна около спусъка.

- Бях се захванала с едно малко обновяване, както подобава на новата ми роля -продължи Емили. Сърцето й препускаше по-бързо, отколкото вярваше, че е възможно, но се застави да продължи да поддържа фасадата на контролирано спокойствие. - Нали разбирате, добавях някои подробности, свързани с общото ни приключение.

Посегна и обърна монитора обратно на бюрото, право в полезрението на Секретаря. Юън хвърли поглед към екрана, без да сваля пистолета, насочен в лицето на Емили. Индикатор на прогреса показваше запазването на обновяванията на Емили - традиционната черта, която пълзеше отляво надясно, за да покаже завършените проценти. Числото до индикатора показваше „97,5%“ и Юън видя как се смени с 98, преди отново да погледне към Емили.

- Каква отдаденост! Но е безсмислена, доктор Уес. Не се интересувам от влагане на материал в библиотеката, а в изваждането му оттам.

Емили се облегна назад на стария офис стол.