А. Дийн - Изчезналата Библиотека

Ако повторите нещо три пъти, хората ще разберат, че сте сериозни - често подчертаваше Арно, когато някой посочваше склонността му към трикратно повторение. -Ако е само веднъж, може да е станало случайно. Дваж може да е съвпадение. Но когато човек каже нещо триж, значи го твърди със сигурност.

Емили затвори очи и си припомни първия път, когато чу Холмстранд да изрича прочутата забележка. „Триж.“ Тогава се усмихна при звука на остарялата дума. Сега, докато седеше пред интерфейса на компютърния терминал в библиотеката на колежа „Ориел“, целият свят сякаш спря и утихна.

„Три пъти. Възможно ли е да е толкова просто? - запита се. Възможно ли беше коментарът, който Арно бе повтарял в нейно присъствие поне пет пъти, да е предназначен конкретно за нея? Още една подготовка, още една инструкция за предстоящото?“

Тя отвори очи и дълго остана загледана в трите празни полета за търсене на интерфейса на каталога пред нея. Само допреди минути беше бързала да въведе всяка комбинация от термини и фрази, която можеше да измисли, а сега гледаше очакващата я страница с нещо като ужас. Ако мисълта, която се оформяше в съзнанието й, отговаряше на истината, значи Арно Холмстранд я е подготвял за този миг още от първите им срещи, преди, както й се стори, безброй месеци, насищайки всяка „случайна“ среща, всяка „спонтанна“ фраза със смисъл, който искаше тя да дешифрира, декодира и използва в подходящия момент. При нормални обстоятелства въвеждането на нов кандидат в Обществото е щяло да отнеме пет години, но Холмстрацд бе успял да вложи огромни усилия и информация в подготовката на Емили само за малко повече от една. Разсеяните им разговори, дори формата на фразите, които бе използвал в посетените от нея свои лекции - всичко това е имало за цел да й осигури инструментите, от които ще се нуждае, когато настъпи мигът, за да успее в мисията, на която Арно е възнамерявал да я изпрати. Мисия, запратила я из целия свят. Мисия, която щеше да изпълни точно в момента.

Планът беше неизмеримо сложен, предполагаше почти невъобразимо предварително планиране, проучвания, подготовка и координация с хора в най -различни части на света.

„Звучи невероятно сложно - помисли си Емили. - Точно както би се очаквало от Пазителя на Александрийската библиотека.“

С ужас и решителност Емили отдели ръце една от друга и ги постави върху клавиатурата. В първото поле, за „Автор“, въведе това, което искаше да открие: Александрийската библиотека. Отиде с мишката на полето „Заглавие“ и отново въведе същата фраза, след което я потрети в последното поле, „Издател“.

„Триж, защото съм сериозна.“

Емили Уес натисна бутона, за да започне търсенето. Екранът стана празен, а после се измени в познато бяло, когато следващата страница започна да се зарежда. Но докато индикаторът за напредването на браузъра наближаваше половината поле, целият терминал стана черен. За един дълъг миг остана съвсем тъмен. А после най-отгоре се появи познат символ. Вече не беше издялан в камък, но познат, както в писмото на Арно, на дървения параван в Университетския колеж, на вратата в Александрия и на дивана в Истанбул, сега с идеални пиксели в крак с дигиталната епоха.

А под него се отвори първата страница на онлайн сбирка, която не приличаше на никоя друга, видяна от Ем или през живота й.

09.20 ч. по Гринуич

- Добър ден, тук е Оксфорд пет едно осем две едно девет - каза в слушалката Питър Уекслър по традиционния маниер - пропусна кода и се постара да прозвучи подобаващо старомодно.

- Професоре, обажда се Емили

- Доктор Уес, очаквах да ми се обадите - професорът изпита облекчение, когато чу гласа й - Кажете ми, намерихте ли я? Успяхте ли да влезете в нея?

Също като Емили, и Уекслър разбираше, че ситуацията е спешна.

В тона на Емили прозвуча съвсем кратко колебание:

- Намерих я.

- Слава богу! - възкликна Уекслър и направи продължителна, замислена пауза. Радваше се, че вече разполагат с оръжие за отблъскване на непосредствената опасност - способността да разобличат заговорниците във Вашингтон, - но все още не можеше да възприеме напълно какво е открила току-що Емили. Александрийската библиотека. Бяха намерили библиотеката.

- В момента гледам точно в нея. В цялата колекция. Електронна е, точно както каза Атанасий Интерфейсът е нещо великолепно. А обектите, които мога да намеря... Професоре, просто не можете да си представите.

Уекслър се мъчеше да осмисли това, което казваше бившата му студентка.