А. Дийн: Изчезналата Библиотека

- Мъртъв! - възкликна Емили и поразбута колегите си, за да се озове в скупчилата се групичка, стъписана от новината. - Какво говориш? Кога? Как?

- Снощи. Смятат, че са го убили тук, в колежа.

- Не мислят, знаят - прекъсна я Джим Рейнълдс, специалист по протестантска реформация. - Убит е. Три изстрела право в гърдите, така чух. Както си е седял на бюрото си. Като че ли е работа на професионалист.

Кожата на Емили, по която допреди миг пълзяха странни тръпки, сега направо настръхна. Убийство в колежа „Карлтън" беше нещо нечувано само по себе си. Но убийство на колега... новината я накара да изпита шок, примесен с истински страх.

- Убиецът го е гонил по коридора - добави Айлийн. - Пред кабинета му има кръв. Не съм поглеждала вътре.

Запъна се и погледна към Емили.

- Не видя ли полицаите в колежа?

Емили беше зашеметена от новината. Бе видяла полицейски коли, когато паркираше автомобила си преди сутрешната си лекция, но не им обърна особено внимание. Появата на органите на реда не е чак толкова необичайна за един колеж.

- Аз... не знаех защо са дошли - промълви тя и млъкна. - Защо Арно?

Не можеше да се сети какво друго да попита.

- Не това ме тревожи - обади се друг глас, тих и боязлив. Ема Ериксен бе специалист по история на религиите както Емили.

- А кое? - попита Емили.

- Безпокои ме следният въпрос: щом един от колегите ни е бил нападнат и убит тук, в колежа, кой е следващият?

Вашингтон, окръг Колумбия - 09.06 ч. източно стандартно време

Пред съвещателната зала с надпис „26Н" Д. Бъртън Гифърд подаде коженото си куфарче на един разсилен и го погледна, за да му подскаже, че иска да остане сам след закриването на сутрешната среща. Застанал настрана, докато другите мъже излизаха от залата и тръгваха по коридора, той пренебрегна многобройните надписи „Пушенето забранено", извади от кутия в джоба на гърдите си цигара „Пал Мал" без филтър и я запали. Работеше в комитета на съветниците на президента по въпросите на външната политика от две години, още от самото начало на мандата му. Беше предан поддръжник на работата му в Близкия изток, макар че човекът, застанал начело на държавното кормило, не споделяше желанието му за повече агресивност и умело подпомагане на работата по възстановяване на региона след войната. Беше се превърнал в един от най-влиятелните съветници на главнокомандващия. Оформяше облика на политиката и се грижеше президентът винаги да различава кой му е приятел и кой -враг. В миналото Гифърд бе работил в сферата на бизнеса, а бизнесът е свят, изграден от мрежи. Приятно му бе да си мисли, че президентът е свързан или несвързан със света благодарение на неговата мъдрост и влияние. И не грешеше напълно. Той бе човекът с връзките, а президентът - гласът на морала, който просто избираше правилните връзки.

В сенките един човек на име Кол стоеше неподвижен. На невидимото му лице бе изписано презрение към дебелия арогантен брокер на сила, който отговаряше на всички стереотипи за тлъстия котарак - влиятелен мъж с властен характер. С доста поналято тяло и пращяща арогантност, Г ифърд не забелязваше нищо, което не смяташе за важно за собствените си схеми.

Днес щеше да си плати за тази слабост.

В празния коридор Гифърд дръпна продължително от цигарата и остави полуизпушения фас да стърчи между устните му, докато приглаждаше сакото си с длани. Кол се възползва от това разсейване и от уязвимото положение на тялото му и избра този миг да излезе от кабинета от другата страна на коридора. С едно-единствено плавно движение сграбчи дебелака за китките и го изтика обратно в съвещателната зала.

- Какво правиш, по дяволите? - попита Гифърд, заварен неподготвен; цигарата падна от устата му.

- Кротувай, и всичко ще мине по- лесно - изръмжа Кол. Държеше Гифърд неподвижен с лявата си ръка, а с дясната затвори вратата зад него. - А сега сядай.

Бутна го на един от наскоро освободените кожени столове около дългата съвещателна

маса.

Гифърд остана възмутен. Този неприятен тип не само го бе сграбчил, а и му бе извил китките. Прибра ръце пред гърдите си и сърдито започна да ги разтрива, за да облекчи болката. Вече бе подхванал възмутена реч, когато обърна стола си към нападателя.

- Държа да ви кажа, млади човече, че не съм от тези, които стоят кротко и приемат подоб но...

Млъкна по средата на изречението, когато столът му промени положението си докрай и погледът му се спря върху ръцете на Кол. Спокойно завъртайки заглушителя още няколко пъти, за да го прикрепи към глок 32, калибър 357, Кол отговори, без дори да поглежда към него: