А. Дийн: Изчезналата Библиотека

Тя сведе поглед към купчината писма и реклами, които бе взела от пощенската кутия - за момента те й предлагаха най- непосредствено отвличане на съзнанието от тревожните й мисли. Боклуци, боклуци, боклуци. Емили си бе спечелила репутация на човек, който пренебрегва прибирането на пощата, и за тази репутация си имаше причина. Сега пред нея лежеше кореспонденция, трупана почти две седмици, и по-голямата част от нея беше боклук - писмо от издател с реклама на книга, която почти със сигурност никога нямаше да прочете; циркулярно писмо във връзка с Движението за права на животните - точно копие на онова, което получи миналата седмица, а също и на това от по-миналата; напомняне, че е получила нов код за копирната машина на факултета, което секретарката оповестяваше с такава сериозност, сякаш й даваше кодове за задействане на ядрения резерв на нацията. Животът на един академик може и да е интелектуално интересен, но не и пълен с неподправени вълнения. Емили метна напомни-телното, както и другите писма, в кошчето.

Под него имаше един-единствен жълт плик - грижливо изработена, очевидно скъпа хартия. Името на Емили бе написано с четлив почерк отпред. Нямаше нито адрес на изпращача, нито пощенска марка.

Нещо в него привлече вниманието на Емили. Забеляза елегантния почерк, с който бе написано името й. Плавните букви бяха изписани с кафяво мастило, с непогрешимите издутини и хлътнатини, показващи, че е била използвана автоматична писалка. Емили обърна плика и изненадана погледна към празния му гръб. Нямаше нито марка, нито нещо, което да подскаже кой го е изпратил. Някой го е пуснал в пощенската й кутия лично. Навярно ставаше въпрос за покана на някакво парти или друго събитие, макар че, ако се съдеше по плика, събитието щеше да е от малко по-висока класа от тези, с които бе свикнала.

Прокара кутрето си през процепа, за да отвори плика, и в скута й падна един-единствен лист хартия, сгънат наполовина.

Емили разгъна страницата.

„Ако първите впечатления подготвят сцената - помисли си, - тази бележка обещава страхотно представление." Хартията беше фина, очевидно скъпа, бледокремава и - ако не грешеше - с лек аромат на кедър.

Щом зърна написаното най-горе на страницата, стомахът й се сви. С релефен шрифт, леко издаден над лъскавата повърхност на страницата, пишеше:

ОТ БЮРОТО НА ПРОФ. АРНО ХОЛМСТРАНД, БАК., МАГ., ДФН., ДФН, ОФИЦЕР НА ОРДЕНА НА БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Арно Холмстрацд, човекът, убит предишната нощ. Великият професор. Покойният професор.

Следващите думи я сепнаха и я накараха да се съсредоточи изцяло.

Скъпа Емили - започваше писмото, написано със съшия елегантен почерк и кафяво мастило като адреса на плика, - когато получиш това писмо, със сигурност щс съм мъртъв.

Скъпа Емили,

Когато получиш това писмо, със сигурност ще съм мъртъв. Пиша то с ясното съзнание, че това ще се случи, и с още по-ясното съзнание, че ти ще играеш важна роля в предстоящите събития.

Трябва да ти възложа да откриеш нещо, Емили. Нещо, пред което всичките ми други трудове бледнеят, изглеждат съвсем незначителни.

Знам къде се намира една библиотека. Онази библиотека. Библиотеката, построена от цар, с когото си запозната от собствените си проучвания, Емили. Александрийската библиотека.

Тя наистина съществува, както и Обществото, което я придружава. Нито тя, нито то са загубени.

Залогът е много по-голям от едно археологическо откритие. Когато получиш това, аз вече ще съм убит заради него.

Не можем да обърнем гръб на подобно знание, Емили. Необходима ни е помощта ти. На гърба на тази страница има телефонен номер. Когато прочетеш писмото докрай, го набери. Обещавам ти, скоро нещата ще станат по-ясни.

Ние с теб не се познавахме добре, Емили. Съжалявам, но бъди сигурна, че ти пиша искрено, а ситуацията изисква спешни действия.

С уважение, Арно

Ню Йорк - 10.35 ч. източно стандартно време (09.35 ч. централно стандартно време)

Секретарят вдигна телефона, преди да е иззвънял докрай за първи път.

- Да?

- Готово. Точно според инструкциите ви - каза гласът от другия край на линията спокойно и студено.

- Пазителят е мъртъв?

- Лично се погрижих. Снощи. Полицията го е открила днес.

Секретарят се облегна назад на стола си. Изпълни го чувство на удовлетворение и мощ. Една благородна цел бе изпълнена, а бъдещето на проекта им - осигурено. Малко мъже в историята са дръзнали да опитат това, което се опитваха да направят те. Още по-малко са успели да постигнат целите си. Но те щяха да успеят и както показваше напредъкът от последната седмица, никой нямаше да е в състояние да застане на пътя им. Секретарят прокара пръсти през сребристата си коса.