А. Дийн - Изчезналата Библиотека

- Той знаеше, че ще дойдем - съобщи другият мъж.

Това можеше да се очаква. Елиминирането на Помощника миналата седмица се разчу по цял свят. Нямаше как да се избегне. Не можеш да застреляш чиновник по патентите във Вашингтон, окръг Колумбия, в кабинета му, без медиите да надушат какво става. Всъщност целта на Съвета не беше да прикрие отстраняването му. За повечето хора такива убийства бяха просто убийства, но за хората, които те бяха набелязали, щяха да бъдат послания. Преду-преждения.

- Няма значение - отговори Секретарят, щом си свършил работата си. Освен източника, с когото ще се разправя в скоро време, той беше последният с достъп до списъка.

Изтичането на информация за списъка беше непростима грешка. Всичко, за което бяха положили толкова усилия, сега бе изложено на риск от нещо толкова безобидно наглед като списък с имена - списък, включващ имена, които никой не можеше да знае. Целият план зависеше от тази секретност... и анонимност. Но списъкът по някакъв начин беше компрометиран. Единственият възможен отговор бе да започнат да действат и да унищожат тези, които са го видели. Пазителят и неговият Помощник бяха хора, чийто живот бе неизмеримо важен за него, но рисковете бяха по-големи

Секретарят бе дотолкова погълнат от мислите си, та отначало не отчете мълчанието от другия край на линията. После то ненадейно го стресна. Изтръгна се от размишленията си и се приведе напред.

- Какво? Какво е станало?

- Фактът, че знаеше, че ще дойдем... може да е по-важно, отколкото си мислите.

Секретарят потръпна. Не беше от тези, които си падат по изненадите. Наведе се още по -напред и притисна слушалката към бузата си.

- Казвай.

- Добра се до кабинета си, преди да успея да го довърша. Тогава си помислих, че нещо не е наред, но не биваше да се бавя. Когато тази сутрин се върнах, за да продължа с работата, подозренията ми се потвърдиха.

- Продължавай - нареди Секретарят, запазвайки отработено спокойствие. Беше натрупал десетилетен опит в получаването на лоши новини Открай време знаеше, че е важно да запазиш спокойствие в трудни ситуации. Добрият лидер е най-свиреп и най-опасен, когато е най-спокоен.

- На бюрото му имаше книга - продължи Приятелят. - Три страници липсваха - бяха откъснати. Намерих ги изгорени в кошчето до бюрото.

Замълча, за да предостави време на Секретаря да възприеме подробностите. Не искаше и не очакваше отговор. Отношенията им не бяха такива. Трябваше да съобщава единственото, което се изискваше от него. Ако трябваше да добави още нещо, Секретарят щеше да попита.

По-възрастният мъж се замисли за странното съобщение. Значи все пак имаше нещо, което Пазителят не искаше да позволи на убиеца си да види. Дори в смъртта бе решен да провали плановете им.

Секретарят изрече следващите си думи колкото като въпрос, толкова и като заплаха:

- Видя ли някакви подробности от книгата?

- Разбира се, сър.

Секретарят застави мускулите на раменете си да се отпуснат. Приятелят бе добре обучен.

- Искам подробностите на бюрото си след половин час. Донеси ми ги на път към Вашингтон.

Преследването нямаше да свърши така.

- И ми намери екземпляр от книгата.

Вашингтон, окръг Колумбия - 10.45 ч.

източно стандартно време (9.45 ч. централно стандартно време)

Новините в червената папка в ръцете му бяха тревожни, но не по-подробни от това, което блондинката зад сменящата се лента в долната част на екрана на програмата на Си Ен Ен съобщаваше по телевизора от другата страна на кабинета му. От няколко минути беше изключил звука, преди помощникът му да влезе в стаята. Водещата съобщи за експлозията в Обединеното кралство, а кръжащ хеликоптер на живо показваше видеоизображение на разрушението, но с изключение на времето на експлозията и размера на щетите, на този етап от разследването не се знаеше почти нищо. Огромна древна църква, паметник на английската култура, е унищожена от избухнала бомба рано тази сутрин. Не съобщаваха за жертви, е изключение на сантименталните чувства и историческото наследство.

- Някой поел ли е отговорност? попита той.

- Не, господин Хайнс - отговори помощникът му.

Джеферсън стисна зъби, раздразнен от непочтителността на младия мъж. Знаеше, че не го назовава със заемания от него пост съвсем преднамерено.

- От ЦРУ са започнали да проследяват възможни източници, както и от британските МИ шест, но до момента никой, дори обичайните луди, не драпа да си припише заслугата.