А. Дийн - Изчезналата Библиотека

Сега, в малките часове на нощта, яростта на Секретаря постепенно се превръщаше във фокус и решителност. Гледката все едно символизираше провала на делото на неговия живот, но той осъзнаваше, че всъщност показва чисто и просто следващия етап на пъзела и играта, която открай време беше работата на Съвета. Надяваше се, че най-накрая може да са подредили пъзела и да са спечелили играта, а сега беше ясно, че трябва да продължат още малко. Още повече до завършването на мисията във Вашингтон оставаха броени часове. Арестът на президента щеше да се състои в 10.00 часа местно време във Вашингтон, тоест в 15.00 часа в Англия. Юън погледна към часовника на бюрото си. Само десет часа и щеше да постави под свой контрол най-силното правителство на света, със или без библиотеката. Задачата му в момента беше да си възвърне опорната точка като лидер на Съвета, докато се подготвят за издигането до най-висшите нива на властта, и да предприеме необходимите стъпки, за да превърне трагедията от предишния ден в нещо полезно и продуктивно.

Мигът на самовдъхновяване обаче беше прекъснат с влизането на Джейсън в кабинета.

- Сър, има новини.

Синът стоеше на прага в официална поза. Лявото му око бе подуто от удара на баща му предишния ден.

- Какви?

- След кацането на самолета Уес се обади по телефона.

Джейсън зачака баща му да си изтърве нервите. По някакъв начин Емили Уес бе успяла да се измъкне от Истанбул, преди екипът им да стигне до мястото, определено за екзекуцията й Съветът знаеше, че отново е отишла в Александрия, където несъмнено е разбрала за елиминирането на Антун После беше се върнала в Англия. Разпечатките от летището показваха, че се е качила на нощен полет за „Хийтроу“, но Уес определено се беше справила добре със задачата да ограничи пътищата, по които можеха да я открият: в Египет изтегли голяма сума в брой и спря да използва банковите си карти, а сигналът на втория й мобилен телефон така и не напусна Африка.

„Не е зле за аматьор - помисли си тогава Юън. - Дори успя да задържи годеника си далеч от нас.“

Мисълта беше придружена от леко раздразнение. Приятелите така и не успяха повече да открият Майкъл Торънс след обаждането на Емили от Истанбул. Предполагаха, че го е инструктирала да се скрие, и оттогава двама от хората на Секретаря активно се опитваха да го намерят. Юън беше наясно, че накрая ще успеят. Но съжаляваше, че желанието му да я остави жива до отстраняването на Антун му попречи да я елиминира, преди да е развила тази нова упоритост.

- На кого се е обадила? - попита Секретарят.

- На Питър Уекслър, от платен телефон в Оксфорд.

- Значи е пристигнала - каза замислено Секретарят.

- Обаждането - продължи Джейсън - Беше... подробно. Каза на Уекслър за списъка, за мисията във Вашингтон. Антун й е казал, че...

- Антун ли? - прекъсна го Секретарят. - Мислех, че сме отстранили това слабо звено още вчера?

Лицрто на Джейсън се изчерви, а подутото око го заболя още повече.

- Хората ни наистина са го елиминирали, както наредихте, но очевидно нещо се е объркало. Още е бил жив, когато Уес е пристигнала в кабинета му. Останал е жив достатъчно дълго, за да й съобщи нещо важно - на нея и за нас.

Юън се помъчи да овладее нов пристъп на ярост. Хората му се бяха провалили, при това при толкова проста задача. Щяха да си платят, и то скъпо.

- ПО ДЯВОЛИТЕ! - изгърмя гласът на Секретаря. Тази жена просто отказва да се разкара от пътя м и!

Той удари с едрите си ръце по бюрото и се изправи. Очите му се изпълниха със злоба и насочи заповеден пръст към сина си.

- Намери Емили Уес. Веднага! Вече не ме интересува дали един ден може да ни отведе до библиотеката. Искам тая кучка мъртва. Намери я и й пусни два куршума в мозъка. А после гледай, докато животът й изтече. Когато си тръгнеш, искам да е спряла да диша.

ийт. Слънцето започваше да се издига на хоризонта на Оксфорд и тя знаеше, че ако остане на открито, е изложена на опасност. Съветът щеше да я намери. Можеше да си представи как в същия миг изливат цялата си енергия в тази задача. Трябваше да отцде на сигурно място, някъде, където да седне и да помисли, да измисли как да получи достъп до мрежата на библиотеката, за която Атанасий беше толкова сигурен, че е въз -можно да бъде достигната отвсякъде.

Тя зави и излезе на Беър Лейн, като внимаваше да се придържа най-близо до бордюра. На няколко метра по-напред се намираше входът към нейната стара алма матер. В обградения със стени кампус на колежа „Ориел“ щеше да е по-малко видима, отколкото където и да било другаде, а и колежът разполагаше с библиотека с двайсет и четири часово работно време, където щеше да се заеме със задачата да открие това, което Атанасий бе нарекъл неин „вход“.