А. Дийн - Изчезналата Библиотека

Докато четеше информацията, Емили отново си спомни думите на Арно Холмстравд: „Знанието не е кръгообразно. Кръгообразно е невежеството. Знанието е застанало в средата на старото, но винаги сочи към новото.“ Трансформирането на библиотеката през втората половина на XX век е доказателство за бъдещето на Пазителя. Повече от две хилядолетия библиотеката е била в състояние на постоянно действие и е добавяла информация от безброй векове, но се е насочила към новата дигитална ера и е повела нататък света около себе си.

Ясно е било, че светът се насочва натам. Ние сме го разбрали много преди всички други - и сме направили

Калифорнийски университет „Лос Анджелис“ - Бел. прев.

първите крачки. А после, когато е настъпил подходящият момент, сме помогнали и на други да се отправят по този път и сме се погрижили в развитието на тези нови технологии да е налице баланс. Все пак това се е случвало в разгара на Студената война. Не е било нито в наш интерес, нито в този на света, която и да било сила единствена да разполага с подобна технология. Погрижихме се знанието за нея да напредне и да се разпространи така, както трябва.

Както и преди, Обществото на александрийските Библиотекари беше изиграло тактическата си роля. Библиотекарите не просто са събирали информация и знания, а са ги използвали - „споделяли“, както описа работата им Атанасий - по начин, който Емили не можеше да не възприеме като манипулативен Усещане за неудобство се надигна в съзнанието й още първия път, когато Атанасий й разказа за активната роля на Обществото в оформянето на световните събития, и се завръщаше всеки път, щом си помислеше за начина, по който Библиотекарите използваха влиянието си. Такъв контрол криеше и опасност.

Докато дигитализирането на библиотеката продължаваше, нашата мрежа се разпространи по целия свят. Точно както мрежата, която се превърна в интернет, нашата беше предопределена да е огромна и специално защитена против повреди. Тя е навсякъде и никъде. Има разклонения по цял свят, макар че всяко от тях просто отбелязва наличието на данни. Къде се намират самите данни, къде ги държат - не ни е известно. Единственото, с което разполагам, е абсолютната убеденост на Пазителя, че е невъзможно системата да бъде открита. Дори ако ние с вас можехме да открием някоя от физическите машини, пренасящи мрежата ни, и да я разглобим на парчета, пак няма да разберем нищо. Нищо не се пази закодирано или на физически носители. Всички данни просто „плават“ в паметта между отделните части на мрежата ни. Ако откриете някой компонент и се опитате да го присвоите, ще намерите единствено обикновен компютър. Празна кутия.

Най-важното е, че Пазителят можеше да достигне мрежата отвсякъде. В която и точка на света да се намира, можеше да влезе в съдържанието й, да го обнови и когато се налага, да освобождава информация. Имаше интерфейс, до който той можеше да стигне винаги при нужда, винаги когато се наложеше. Но какъв е той, така и не разбрах.

Докато се приближаваше към края на файла, оптимизмът на Емили започна да намалява. Мисълта, че библиотеката представлява качена в мрежа колекция, достъпна в електронен формат, доскоро сякаш показваше, че е по- близо до нея, отколкото беше вярвала през последните няколко дни. Нямаше нужда да търси някакво умело скрито хранилище или съкровищница: трябваше само да се логне в мрежата, и знанието, трупано векове наред, щеше да е на върха на пръстите й Но докато четеше обясненията на Атанасий за предпазните мерки, предприети от Обществото, за да направи библиотеката незабележима, като знаеше, че дори физически да намери части от нея, те ще бъдат безполезни, осъзна, че й предстои път, изпълнен с предизвикателства. А после, когато разбра, че самият интерфейс не е познат дори на единствения човек, който разполагаше с най-пълната информация за библиотеката и Обществото, библиотеката й се стори по-далеч от когато и да било.

Библиотеката е навсякъде - завършваше файлът на Атанасий. - Сигурен съм, че ако Пазителят беше жив, щеше да може да я достигне тук, в тази сграда и дори от моя кабинет. Но сега просто не знам. Това, което трябва да намерите, доктор Уес, е входът.

Емили затвори файла, извади диввдито от гнездото и осъзна, че през последните четири дни двама мъже, според всички сведения велики хора, бяха прекарали последните си часове в изготвянето на последния си завет за нея и как животът й вече се направлява от предсмъртните им желания. Усещането, че е част от нещо благородно, нещо велико, я обзе с нова определеност.