Джон Вердън - Затвори очи

– К'во, по дяволите...

– Извинявай, Калвин, нямах намерение да те игнорирам. Това обаче е начинът, по който взимам решенията си, а той изисква определена степен на концентрация.

Очите на слабия се разшириха:

– Откъде знайш как се казвам?

– Всички те познават, Калвин. Или предпочиташ да ти викат "Господин Надървения"?

– К'во?!

– Ясно, нека да е Калвин тогава. И без това е по-просто. И звучи по-добре.

– Кой си па ти, бе? К'во искаш?

– Искам да знам къде мога да намеря Хектор Флорес.

– Хек... К'во?

– Търся Хектор Флорес, Калвин. И ще го открия. Реших, че може да ми помогнеш.

– Как, по дяволите... кой... ти не си ченге, нали?

Гърни не отговори нищо и се опита да имитира възможно най-добре мъртвешкия поглед на убиец. Това като че ли прикова вниманието на Хардън, чиито очи се разшириха още повече.

– Латиноса Флорес ли търсиш?

– Можеш ли да ми помогнеш, Калвин?

– Нямам идея. Как?

– Ами например да ми разкажеш всичко, което знаеш за... нашия общ приятел.

Гърни произнесе последните три думи с такава ирония и заплаха, че за миг се уплаши, че е преиграл. Идиотската усмивка на Хардън обаче напълно заличи притесненията му. С този тип нямаше как да прекалиш.

– Да, става, що не? И к'во искаш да знайш?

– Като за начало знаеш ли откъде е дошъл?

– От автобусната спирка в селото, където се събират и мотаят тия латиноси и друга измет, сезонните работници. Мотаят се... – повтори той с такова отвращение, все едно говореше за мастурбиране на публично място.

– Ами преди това? Поначало откъде е?

– От няк'ва дупка в Мексико, откъдето идват и всички останали като него!

– Не ти ли е казвал?

Хардън поклати глава.

– Изобщо казвал ли ти е някога нещо?

– К'во например?

– Каквото и да било. Някога изобщо разговарял ли си с него?

– Веднъж, по телефона. И именно зат'ва знам, че е пълен боклук. Лайнар нещастен! Миналия октомври ли беше, ноември ли... не помня точно, се обадих на доктор Аштън да му предложа да чистя снега през зимата, ма вместо него телефона дигна гадният латинос. Пита ме к'во искам. Аз му казах, че искам да говоря с доктора, що ми е да говоря с някакъв латинос? А той ми заяви, че трябва да кажа на него, па той щял да предаде на доктора. Викам му – не искам да говоря с тебе бе, я върви на майната си! За къв се мисли тоя? Скапани мексикански боклуци! Идват тука, влачат със себе си шибания си свински грип и СПИН, и проказа, и к'во ли не, живеят от социални помощи или крадат на хората прехраната, не плащат данъци. Шибани, гнусни, сеещи болести копелета! Ако някога пак видя това копеленце, лично ще му пръсна кофата! Ама първо ще му отнеса топките!

На средата на гневната тирада на Хардън едно от кучетата започна отново да лае като полудяло. Собственикът му се обърна, плю на земята, тръсна глава и кресна:

– Млък!

Лаят секна.

– Каза, че е имало и друга причина да го смяташ за пълен боклук.

– К'во?

– Спомена, че телефонният разговор с Флорес е бил само още една причина да го сметнеш за "пълен боклук".

– Точно тъй.

– Какво точно имаше предвид?

– Тоя скапаняк, като се довлачи тука, не можеше да върже две думи на английски! А една година по-късно вече говореше като шибан... де да знам... абе, все едно знае всичко!

– А-ха. И ти реши, че... какво точно реши, Калвин?

– Ми предположих, че т'ва са простотии, нали разбираш?

– Обясни ми.

– Никой не може да научи английски толкова бързо!

– Смяташ, че в действителност не е бил мексиканец, така ли?

– Казвам само, че е пълен боклук, дето кроеше нещо.

– Какво точно имаш предвид?

– Много ясно, мой човек! Като е толкоз умен, мамка му, що му е да кисне на прага на доктора и да се моли да му дадат к'вато и да било работа, ако ще и листата да събира? Сто процента си е имал няк'ъв план!

– Интересно, много интересно, Калвин. Ти си прозорлив човек. Харесва ми начинът ти на мислене.

Хардън кимна и плю още веднъж в краката си, сякаш за да подчертае, че е напълно съгласен с мнението му.

– Има и още нещо – снижи той заговорнически глас. – Сигурен съм, че съвестта му беше гузна. Винаги криеше лицето си под шапка като онези за родео. И непрекъснато носеше слънчеви очила. Знайш ли к'во си мисля? Мисля, че го беше страх да не го видят, все се свираше в голямата къща или в оная негова кукленска къщичка. Също като тъпата женска!

– И коя точно "женска" имаш предвид?

– Женската, дето ѝ клъцнаха гръцмуля. Разминавате се на шосето, а тя ти хвърля такъв поглед, все едно си кучешко лайно на пътя ѝ. Все едно си няк'ва гадина, дето е минала под гумите на колата, така те гледа шибаната кучка. Та зат'ва си помислих, че и в двамата има нещо гнило, И тя, и мазният латинос винаги бяха гузни за нещо и не гледаха хората в очите. Така че си рекох, чакай, може нещо друго да има. Може би латиносът се страхува да не го разпознаят... Има логика, нали?