Джон Вердън - Затвори очи

Не всички жители обаче отговаряха на това описание. Запуснатият, обрасъл с бурени и храсталаци имот на Калвин Хардън бе разположен на ъгъла на Хигълс Роуд и Баджър Лейн. Тъкмо бе превалило обяд, когато деловият глас на джипиеса в колата на Гърни го насочи към крайната точка на пътуването му, продължило час и петнайсет минути. Той отби и спря на Хигълс Роуд, после започна да оглежда бившата кравеферма, чиято най-голяма забележителност бе триметровата купчина оборски тор, обрасла с чудовищни плевели. До нея се издигаше полусрутена, килната на една страна плевня, от другата страна на която стояха в редица няколко ръждясали коли и един жълт училищен автобус с избити прозорци и без колела. Около превозните средства беше обрасло с пожълтели бурени, високи до кръста.

Гърни отвори папката с протоколи от разпитите и извади сводката, която му трябваше. Постави я най-отгоре и зачете:

Калвин Хардън. Възраст: 39 години. Разведен. Работи на свободна практика, неквалифицирана работа (поправки по къщите, косене на ливади, риене на сняг, разфасоване на дивеч (сезонно), препариране на животни). Извършвал ремонтите по дома на Аштън до появата на Хектор Флорес, който иззел функциите му. Твърди, че имал "неписано споразумение" с Аштън, което той нарушил. Твърди (без доказателства), че Флорес пребивавал в страната нелегално, бил хомосексуален, ХИВ-серопозитивен, пристрастен към кокаина. Нарича Флорес "мръсен латинос", Аштън – "лъжлив боклук", Джилиан Пери – "надута малка кучка", а Кики Мълър – "курвата на латиноса". Не разполага с информация за убийството, свързаните с него събития или местонахождението на заподозрения. Твърди, че в деня на убийството е работел сам в плевнята си.

Лицето не е надежден свидетел. Психически нестабилен. През последните двайсет години е арестуван многократно за непокрити чекове, домашно насилие, пиянство и нарушаване на обществения ред, тормоз, заплахи, нападение (виж приложената извадка от Единния регистър за криминални досиета).

Гърни затвори папката и я остави на съседната седалка. Явно Калвин Хардън бе олицетворение на представата за бял боклук.

Излезе от колата, заключи я и пресече пустия път до браздата, която водеше до запуснатото стопанство. Пътят се разделяше и поемаше в две посоки покрай триъгълно пространство, покрито с изтощена трева: едната изровена пътека водеше надясно, към купчината оборски тор и наклонената плевня, а другата – към порутена фермерска къща на два етажа, вероятно боядисвана за последно преди няколко десетилетия, съдейки по лющещата се боя с неопределен цвят върху изгнилото дърво. В предната част имаше веранда, подпряна на няколко масивни талпи – значително по-нови от дъските на къщата, но съвсем не в първа младост. На една от тях бе закачена шперплатова табела, на която с червени разкривени букви пишеше "РАЗФАСОВАНЕ НА ДИВЕЧ". Червената боя на надписа се бе разтекла гротескно.

От вътрешността на къщата се разнесе бесен лай на поне две едри кучета. Гърни изчака известно време с надеждата, че врявата ще накара някой да излезе и да провери какво става.

Човекът, който се появи, дойде от плевнята или иззад купчината тор: слаб, загрубял мъж с бръсната глава, който държеше нещо като отвертка или шило за лед.

– Загубил нещо? – запита той и се ухили, все едно бе казал някаква много забавна шега.

– Питаш дали съм изгубил нещо?

– Загубил ли си се?

Каквато и игра да играеше слабият мъж, явно му харесваше.

Гърни пък искаше да го извади от равновесие, да го накара да се чуди каква точно е играта.

– Познавам разни хора с кучета – заяви той равно. – Ако човек си вземе подходящо куче, може да направи много пари. Ако пък не – кофти.

– Млък!

Чак след една-две секунди и след като лаят внезапно секна, Гърни осъзна на кого е креснал кльощавият.

Имаше всички изгледи ситуацията да стане опасна. Гърни знаеше, че може просто да си тръгне, но не искаше да го прави. Изпитваше желание да си премери силите с налудничавия тип насреща си. Огледа внимателно земята около себе си и взе овален камък с големината на яйце на червеношийка. Започна бавно да го търка между дланите си, сякаш искаше да го затопли, подхвърли го във въздуха, хвана го и го стисна в десния си юмрук.

– К'во прайш, мамка му?! – попита мъжът и пристъпи напред.

– Ш-ш-шт – измърмори Гърни.

После разтвори един по един свитите си пръсти, поднесе камъчето към очите си и няколко секунди съсредоточено и мълчаливо го разглежда. Най-накрая се усмихна широко и го метна през рамо.