Джон Вердън - Затвори очи

– На сватбата нямаше приятели на Джилиан, защото Джилиан нямаше приятели.

– Никакви ли?

– Вчера ти описах характера на дъщеря си. Нима ти се струва странно, че нямаше приятели? Нека ти го кажа съвсем ясно. Дъщеря ми Джилиан Пери бе социопат. Социопат! – повтори тя натъртено, сякаш преподаваше английски на чужденци. – Самата идея за приятелството не се вписваше в представите ѝ.

Гърни се поколеба за миг.

– Госпожо Пери, има някои неща, които не мога да...

– Вал.

– Добре. Вал, има някои неща, които не разбирам. Чудех се...

– Чудиш се защо, по дяволите, толкова упорствам... – прекъсна го рязко тя. – Защо толкова държа да изправя пред правосъдието убиеца на дъщеря си, при положение че очевидно не съм я понасяла?

– Нещо такова.

– Ще кажа само две неща. Просто съм си такава! Освен това не ти влиза в шибаната работа! – Замълча за миг. – А може би има и трети отговор. Бях много лоша майка, направо отвратителна, когато Джили бе дете. А сега... По дяволите! Няма значение. Както казах, не ви влиза в шибаната работа.

През последните няколко месеца почти не се бе сещал за другата – онази точно преди кучката Пери, онази, която в сравнение с нея бе незначителна, която бе засенчена от нея. Онази, която още не бяха успели да открият и която тепърва щеше да се прослави. Онази, която бе отстранил донякъде за свое улеснение. Някои биха казали, че това е единствената причина, но всъщност не бе така. Краят ѝ бе напълно заслужен – поради всички онези причини видът ѝ да е прокълнат:

грехът на Ева;

прогнило сърце;

сластолюбиво сърце;

сърце на проститутка;

проститутка по сърце;

пот над горната устна;

свинско грухтене;

противно пъшкане;

открехнати устни;

сладострастни устни;

устни, поглъщащи всичко;

влажен език;

плъзгаща се змия;

крака, които обгръщат нечие тяло;

хлъзгава кожа;

отвратителни течности;

лигава слуз на охлюв.

Всички те, изличени и изчистени от смъртта,

влажни крайници, изсушени от смъртта,

пречистване чрез изсушаване,

сухи като прах.

Безобидна като мумия.

Vaya con Dios! [2] Върви с Бога (исп.) – Б.пр.

Усмихна се. Трябваше по-често да си мисли за нея... Да си припомня и да пресъздава смъртта ѝ.

В десет сутринта Гърни вече бе изпратил на Вал Пери договора и бе позвънил и на трите номера на Скот Аштън, които бе получил от нея – на домашния му телефон, личния му мобилен и служебния му номер в академия "Мейпълшейд". Искаше да си уговори среща с него, но не успя да го открие. Вместо това остави съобщения на гласовите пощи на първите два номера и трето на една секретарка, която се представи като госпожица Листън.

В 10:30 часа Аштън се свърза с него и каза, че е получил и трите му съобщения, както и едно от Вал Пери, която му е обяснила каква е ролята на Гърни.

– Каза, че искате да разговаряте с мен.

Гласът на Аштън му бе познат от видеоклипа на сватбата, но по телефона звучеше по-плътно и по-меко. Беше топъл по един безличен начин, все едно рекламираше скъп продукт. Точно какъвто подхождаше на известен и преуспял психиатър, реши Гърни.

– Точно така, господине – произнесе на глас. – Колкото е възможно по-скоро, според това, кога ви е удобно.

– Днес?

– Днес би било идеално.

– В академията в дванайсет, или в дома ми в два следобед. Вие избирате.

Гърни предпочете втория вариант. Ако потеглеше веднага за Тамбъри, щеше да има време да обиколи района и да го огледа, да си създаде представа за местността и най-вече за улицата, на която се намираше къщата на Аштън. Можеше и да успее да разговаря с един-двама от съседите му. Отиде до масата, намери списъка с разпитаните свидетели, който му бе дал Хардуик и отбеляза с молив хората, които живееха на Баджър Лейн. Измъкна от същата купчина папката с надпис "Резюмета на разпитите" и тръгна към колата си.

Село Тамбъри дължеше сънливата си, спокойна атмосфера и усамотеността си на факта, че се бе развило на пресечната точка на два стари пътя от деветнайсети век. В повечето случаи това би довело до икономически упадък на населеното място, но Тамбъри имаше едно голямо предимство: намираше се в просторна, открита долина, разположена на северния склон на планината. Оттам се разкриваше прекрасна гледка във всички посоки, която бе достойна за пощенска картичка. Съчетанието от спокойствие и невероятна природна красота превръщаха селището в предпочитано място за живеене на богати пенсионери и хора, които искат да си закупят второ жилище или вила.